— ТАКА Е, ЗАЩОТО ВРЕМЕТО МОЖЕ ДА СЕ РЕГУЛИРА — каза Смърт, когато Морт изтъкна горепосоченото. — ВСЪЩНОСТ, ТОВА НЯМА СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ.
— Винаги съм смятал, че има.
— ХОРАТА ТАКА СИ МИСЛЯТ, САМО ЗАЩОТО ТЕ СА ГО ИЗМИСЛИЛИ — каза Смърт, мрачно. Морт прие това обяснение за тривиално, но реши да не спори.
— Какво ще правим сега? — попита той.
— В КЛАЧИСТАН БУШУВА МНОГООБЕЩАВАЩА ВОЙНА — каза Смърт. — ИМА НЯКОЛКО ОГНИЩА НА ЧУМА. И ЕДНО ДОСТА ВАЖНО ПОКУШЕНИЕ, АКО ПРЕДПОЧИТАШ?
— Какво, убийство?
— ТЪЙ ВЯРНО, НА КРАЛ.
— Ох, тези крале — каза Морт снизходително. Кралете му бяха ясни. Веднъж в годината, трупа шляещи се, е, добре, преминаващи актьори, идваха в Овчи рид и пиесите, които представяха, неизменно бяха за крале. Кралете все се избиваха един друг, или самите те биваха убивани. Сюжетите бяха много заплетени и включваха объркана самоличност, отрови, битки, блудни синове, духове, вещици и… обикновено, много ками. След като очевидно царуването хич не е шега работа, направо беше удивително, че половината действащи лица явно се опитваха да се възкачат на престола. Морт имаше малко мъглява представа за дворцовия живот, но според него, там определено никой не си доспиваше.
— Бих искал да видя един истински крал — каза той. — Баба ми все казваше, че никога не си сваляли короните. Дори и в клозета.
Смърт внимателно обмисли последното.
— НЯМА ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕЧКИ ЗА ТОВА — съгласи се той. — ВСЕ ПАК, МОЯТ ОПИТ ПОКАЗВА, ЧЕ ОБИКНОВЕНО НЕ Е ТАКА.
Конят направи широка дъга и под тях със светкавична бързина пробяга огромната равнина Сто, плоска и нашарена като шахматна дъска. Беше плодородна област на наноси и къдрави зелеви полета, осеяна с малки спретнати царства, чиито граници се гърчеха като змийчета вследствие на малки, обявени войни, брачни договори, сложни алианси и отчасти мърляво земеразделяне, за да се получи в крайна сметка политическият облик на терена.
— Този крал — каза Морт, а една гора изсвистя под тях, — добър ли е или лош?
— НИКОГА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАМ ОТ ТЕЗИ НЕЩА — каза Смърт. — ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ НЕ Е ПО-ЛОШ ОТ КОЙТО И ДА БИЛО ДРУГ КРАЛ.
— Осъждал ли е хора на смърт? — попита Морт, но спомняйки си с кого разговаря, добави: — Ако позволите за израза, Ваше Благородие.
— ПОНЯКОГА. ИМА НЯКОИ НЕЩА, КОИТО СИ ДЛЪЖЕН ДА ВЪРШИШ, ЩОМ СИ КРАЛ.
Някакъв град се плъзна под тях, скупчен около замък, построен върху скала, щръкнала от равнината като голяма, геоложка пришка. Била един огромен монолит от далечните Планини Рамтоп, каза Смърт, останала там от оттеглящите се ледници, когато много отдавна — според легендата — Ледените Великани обявили война на боговете и яздели глетчерите си по земята, опитвайки се да замразят целия свят. В крайна сметка се отказали и прибрали искрящите си ледени орди обратно в потайните си земи, сред острите като бръснач била на планините близо до Центъра. Никой в равнините не знаеше защо са го сторили; общо беше мнението у по-младото поколение на Сто Лат — градът около скалата, — че това е станало защото мястото е убийствено скучно.
Бинки изтропа в нищото и докосна каменните плочи на най-високата кула в замъка. Смърт слезе и поръча на Морт да се заеме с торбата зоб.
— Няма ли някой да забележи, че тук горе има кон? — попита той, докато вървяха към някаква стълбищна шахта.
Смърт поклати глава.
— ТИ БИ ЛИ ПОВЯРВАЛ, ЧЕ КОН МОЖЕ ДА ЗАСТАНЕ НА ПОКРИВА НА ТАЗИ КУЛА? — попита той.
— Не. Няма как да се качи по стълбите — каза Морт.
— ТОГАВА?
— О! Разбирам. Хората не искат да видят неща, които просто е невъзможно да съществуват.
— БРАВО.
Сега те вървяха по широк коридор, с гоблени по стените. Смърт бръкна под наметалото си, извади един пясъчен часовник и се вгледа в него на слабата светлина.
Беше изключително фина изработка. Стъклото представляваше плетеница от сложни плоскости, затворено в изящна рамка от дърво и месинг. На нея бяха дълбоко гравирани думите „Крал Олерв Копелето“.
Пясъкът вътре странно искреше. Бе останал съвсем малко.
Смърт си затананика и отново прибра часовника в каквито и да бяха потайните гънки, които беше обитавал.
Свиха зад един ъгъл и се удариха в стена от шумове. Озоваха се в зала пълна с хора, под облак дим и гълчава, които се издигаха нагоре чак до обитаваните само от знамена сенки по покрива. Високо в някаква галерия трио трубадури полагаше напразни усиля да бъде чуто.