Появата на Смърт не предизвика особено раздвижване. Лакеят на входа се обърна към него, отвори уста, след което се намръщи отнесено и се замисли за нещо друго. Групичка придворни погледна към тях, но очите им моментално се разфокусираха щом здравият разум взе връх над другите пет сетива.
— ИМАМЕ САМО НЯКОЛКО МИНУТИ — каза Смърт и посегна към чаша от минаващ наблизо поднос. — ДА СЕ СМЕСИМ С ТЪЛПАТА.
— Те не виждат и мен! — каза Морт. — Но аз съществувам!
— ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НЕ ВИНАГИ Е ТАКАВА, КАКВАТО ИЗГЛЕЖДА — каза Смърт. — ВСЪЩНОСТ, ЩОМ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ВИДЯТ МЕН, СЪС СИГУРНОСТ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ВИДЯТ И ТЕБ. ТОВА СА АРИСТОКРАТИ, МОМЧЕ. ТЯХ ГИ БИВА ДА НЕ ВИЖДАТ НАОКОЛО. КАКВО ТЪРСИ В ПИТИЕТО МИ ТАЗИ ЧЕРЕШКА НА КЛЕЧКА?
— Морт — каза Морт механично.
— ДА РЕЧЕШ, ЧЕ МУ ПРИДАВА ВКУС. АБЕ ЩО ЛИ МУ ТРЯБВА НА НЯКОЙ ДА ПЪХА ЧЕРЕША НА ПРЪЧКА В ЕДНО НАИСТИНА ДОБРО ПИТИЕ?
— Сега, какво ще се случи? — попита Морт. Един възрастен граф се бутна в лакътя му, погледна навсякъде освен в него и отмина.
— ИЛИ ВЗЕМИ ТОВА, НАПРИМЕР — каза Смърт и посочи поднос с хапки. — ДОБРЕ, ГЪБИ — ХУБАВО, ПИЛЕ — ХУБАВО, СМЕТАНА — ДА, НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ, АМА ЗАЩО ЗА БОГА ТРЯБВА ДА ГИ СМЕЛЯТ И ДА ПЪЛНЯТ С ТЯХ ОНЕЗИ ГОТВАРСКИ ФОРМИЧКИ?
— Моля? — каза Морт.
— ТОВА СА ТЕ, СМЪРТНИТЕ — продължи Смърт. — ДАДЕНИ СА ИМ ЕДВА НЯКОЛКО ГОДИНИ НА ТОЗИ СВЯТ И ТЕ ПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА ГИ УСЛОЖНЯТ. ОЧАРОВАТЕЛНО, НАЛИ. ВЗЕМИ СИ КРАСТАВИЧКА.
— Къде е кралят? — попита Морт и проточи шия над дворцовите глави.
— ОНЯ ПРИЯТЕЛ, СЪС ЗЛАТИСТАТА БРАДА — отвърна Смърт. Потупа един лакей по рамото и докато той се озърташе глупашки, сви още едно питие от подноса му.
Морт заоглежда наоколо и накрая откри фигурата, застанала в малка групичка насред тълпата и надала ухо, за да чуе по-добре какво й казва един нисък благородник. Беше висок мъж, добре сложен и с онова спокойно, решително лице, от което всеки би купил употребяван кон на доверие.
— Няма вид на лош крал — каза Морт. — Защо някой ще иска да го убива?
— ВИЖДАШ ЛИ МЪЖА ДО НЕГО? ОНЯ С ТЪНКИТЕ МУСТАЧКИ И ГУЩЕРОВАТА УСМИВКА? — Смърт го посочи с косата.
— Да?
— НЕГОВ БРАТОВЧЕД И ДУК НА СТО ХЕЛИТ. НЕ Е ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ХОРА — каза Смърт. — ДОБРЕ СЕ ОПРАВЯ С ШИШЕТО ОТРОВА. В ОПАШКАТА ЗА ТРОНА ПРЕДИ ГОДИНА БЕШЕ ПЕТИ, А СЕГА Е ВТОРИ. КАТЕРАЧ ОТ КАРИЕРАТА, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ. — Той затършува под наметката и извади пясъчен часовник, в който черен пясък се изнизваше между желязна решетка с остри шипове. Раздруса го за проба. — И МУ ОСТАВАТ ПОНЕ ОЩЕ ТРИЙСЕТ — ТРИЙСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЖИВОТ — каза той с въздишка.
— Как, и този същият се разхожда насам-натам и убива хора? — каза Морт. Поклати глава. — Не съществува справедливост.
Смърт въздъхна.
— НЕ — каза той, подавайки питието си на един прислужник, който с изненада откри, че изведнъж държи празна чаша в ръката си. — СЪЩЕСТВУВАМ САМО АЗ.
Изтегли меча си, със същото тънко като сянка и леденосиньо острие, както това на служебната коса, и пристъпи напред.
— Мислех си, че използвате само косата — прошепна Морт.
— КРАЛЕТЕ ПОЛУЧАВАТ МЕЧА — каза Смърт. — ТОВА Е КРАЛСКИ… КАК МУ ВИКАТ… ПРЕРОГАТИВ.
Свободната му ръка отново впи кокалчета под наметката и извади часовника на Крал Олерв. В горната й половина се гушеха последните няколко песъчинки.
— СЛЕДИ МЕ ВНИМАТЕЛНО — каза Смърт. — МОЖЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ ДА ТЕ ПРЕПИТАМ.
— Чакайте — каза Морт отчаяно. — Не е честно. Не можете ли да спрете?
— ЧЕСТНО? — каза Смърт. — ЧЕ КОЙ ТУК ГОВОРИ ЗА ЧЕСТНОСТ?
— Ама, нали другият е такъв…
— ЧУЙ СЕГА — каза Смърт, — ТУКА ЧЕСТНО НЕ ИГРАЕ. НЕ МОЖЕШ ДА ВЗИМАШ СТРАНА. МИЛОСТИВИ БОЖЕ, ЩОМ Е УДАРИЛ ЧАСЪТ, УДАРИЛ Е И ТОЛКОЗ. РАЗБРА ЛИ, МОМЧЕ.
— Морт — изстена Морт, зяпайки в тълпата.
И точно в този момент я видя. Неочаквано разместване в навалицата отвори пролука между Морт и слабо, червенокосо момиче, седнало сред групичка по-възрастни дами зад гърба на краля. Не беше точно красива, тъй като беше свръхнадарена в сферата на луничките и, откровено казано, беше малко кльощава. Но щом я зърна, Морт изпадна в такъв шок, който нажежи подсъзнанието му и го отнесе, с гадно хихикане, ча-а-ак на дъното на стомаха му.
— ВРЕМЕ Е — каза Смърт и смушка Морт с остър лакът. — СЛЕДВАЙ МЕ.
Смърт тръгна към краля, хванал здраво меча. Морт примигна и го последва. За миг очите на момичето срещнаха неговите и незабавно се отклониха — после се завъртяха обратно, дърпайки и главата с тях, а устата й вече оформяше едно „о“ от ужас.