— ТОЧНО. ОТЛИЧЕН ПО НАБЛЮДАТЕЛНОСТ НА ТОВА МОМЧЕ.
Морт преглътна.
— Баща ми е добър човек — каза той. Помисли малко и после добави: — Доста добър. Бих ви помолил да го оставите на мира, ако не възразявате. Не знам какво точно му направихте, но бих искал да спрете. Без да се засягате.
Смърт отстъпи назад, наклонил череп на една страна.
— ПРОСТО ЗА ЕДИН МИГ НИ ИЗВАДИХ ИЗВЪН ВРЕМЕТО — каза той. — ТОЙ НЯМА ДА ВИДИ И ДА ЧУЕ НИЩО, КОЕТО БИ ГО РАЗТРЕВОЖИЛО. НЕ, МОМЧЕ, ТУК СЪМ ЗАРАДИ ТЕБ.
— Заради мен?
— ТИ СИ ТУК, ЗАЩОТО ТЪРСИШ РАБОТА?
На Морт започна да му просветва.
— Вие си търсите чирак? — попита той.
Очните кухини се обърнаха към него, а актиниевите точици в тях искряха.
— РАЗБИРА СЕ.
Смърт махна с костелива ръка. Блесна пурпурна дъга, чу се нещо като видимо пукване и Лизек се размърда. Високо горе над главата му часовите роботи се заеха да отброяват полунощ, след което на Времето вече му бе разрешено да допълзи обратно. Лизек примигна.
— Изгубих те от поглед за минута — каза той. — Прощавай, май бях другаде.
— ПРЕДЛОЖИХ НА СИНА ВИ РАБОТА — каза Смърт. — НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ИМАМ И ВАШЕТО СЪГЛАСИЕ?
— С какво казахте, се занимавате? — попита Лизек, разговаряйки със скелет, облечен в черно наметало, без да прояви ни най-малко учудване.
— АЗ ВЪВЕЖДАМ ДУШИТЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ — каза Смърт.
— А! — рече Лизек. — Ама разбира се, извинявайте, още по дрехите трябваше да се сетя. Много необходима работа, много сигурна. Установен бизнес, а?
— ДА, ПРАКТИКУВАМ ГО ОТДАВНА — каза Смърт.
— Хубаво. Хубаво. Да ви кажа, никога не съм мислил, че е нещо, дето става за Морт, но работата е добра, много добра и винаги много сигурна. Та, как ви викат?
— СМЪРТ.
— Тате… — припряно започна Морт.
— Фирмата ми се струва непозната — каза Лизек. — Къде точно е седалището?
— ОТ НАЙ-МРАЧНИТЕ ДЪЛБИНИ НА МОРЕТО, ДО ВИСИНИ, В КОИТО ДОРИ И ОРЕЛЪТ НЕ ЛЕТИ — каза Смърт.
— Множко е — кимна Лизек. — Е, аз…
— Татко… — каза Морт и дръпна баща си за палтото.
Смърт сложи ръка на рамото му.
— ТОВА, КОЕТО БАЩА ТИ ВИЖДА И ЧУВА, НЕ Е ТОВА, КОЕТО ТИ ВИЖДАШ И ЧУВАШ — каза той. — НЕ ГО ТРЕВОЖИ. МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ БИ ИСКАЛ ДА МЕ ВИДИ… НА ЖИВО, ТАКЪВ, КАКЪВТО СЪМ?
— Но ти си Смърт — каза Морт. — Ти убиваш хора!
— АЗ? ДА УБИВАМ? — каза Смърт, очевидно обиден. — РЕШИТЕЛНО НЕ. ХОРАТА СЕ УБИВАТ, НО ТОВА СИ Е ТЯХНА РАБОТА. АЗ САМО ПОЕМАМ ОТТАМ НАТАТЪК. В КРАЯ НА КРАИЩАТА, ТОВА ЩЕШЕ ДА Е АДСКИ ГЛУПАВ СВЯТ, АКО ХОРАТА ГИ УБИВАХА, А ТЕ НЕ УМИРАХА, НАЛИ ТАКА?
— Е, да… — каза Морт, колебливо.
Морт никога не беше чувал думата „заинтригуван“. Не се използваше често в семейните разговори. Но една искрица в душата му го караше да мисли, че пред него стои нещо адски странно и очарователно, и не съвсем ужасно и, че ако сега изтърве момента, ще съжалява после цял живот. А си спомни и за униженията през деня, за дългия път към дома…
— Ъ… — започна той, — не се налага да умирам, за да получа мястото, нали?
— НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ.
— А това… с костите…?
— НЕ, ОСВЕН АКО ТИ САМ НЕ ГО ПОЖЕЛАЕШ.
Морт въздъхна отново. Пак го обхванаха страхове.
— Ако татко разреши — каза той.
Те погледнаха към Лизек, който се почесваше по брадата.
— Как ти се струва тая работа, Морт? — попита той, с крехката веселост на болен от треска. — Не всеки би я приел за професия. А и аз нямах това предвид, признавам. Но, говори се, погребалните услуги били достойна професия. Ти решаваш.
— Погребални услуги ли? — каза Морт. Смърт кимна и съзаклятнически вдигна пръст към устните си. — Изглежда интересно — каза Морт полека. — Ще ми се да опитам.
— Къде казахте, че работите? — попита Лизек. — Далече ли е оттук?
— НЕ ПО-ДАЛЕЧ ОТ ПЛЪТНОСТТА НА СЯНКА — каза Смърт. — ПРИ ПЪРВАТА РОДЕНА КЛЕТКА, ДО НЕЯ БЯХ И АЗ. КЪДЕТО ИМА ЧОВЕК, И АЗ СЪМ ТАМ. И ПОД ЗАМРЪЗВАЩИ ЗВЕЗДИ ПОСЛЕДНИЯТ ЖИВОТ ДА ПРОПЪЛЗИ, ДО НЕГО ЩЕ СЪМ АЗ.
— А! — каза Лизек, — доста обикаляш значи.
Изглеждаше озадачен — също като човек, който се мъчи да си спомни нещо важно, но после явно се отказа. Смърт го потупа приятелски по рамото, след това се обърна към Морт.
— МОМЧЕ, ИМАШ ЛИ БАГАЖ?
— Да — каза Морт и тогава си спомни. — Само че май го забравих в магазина. Тате, забравихме торбата с дрехите в магазина!
— Вече са го затворили — каза Лизек. — Магазините не работят в Новогодишния Ден на Прасетата. Ще трябва да се върнеш там чак вдругиден… всъщност вече утре.
— ТОВА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ — каза Смърт. — ТРЪГВАМЕ ВЕДНАГА. СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ МНОГО СКОРО ТУК ЩЕ МИ СЕ ОТВОРИ РАБОТА.
— Надявам се скоро да наминете и да ни видите — каза Лизек. Имаше вид на човек, който се бори с мислите си.