Гледаха го дълго време.
После Морт каза:
— Какво означават всички тези символи?
— „Sodomy non sapiens“ — каза Албърт под носа си.
— Какво означава това?
— Означава, че да пукна, ако знам.
— Това бяха магьоснически приказки, нали? — попита Морт.
— Ти да мълчиш за магьосническите приказки. Нищо не знам за магьоснически приказки. Насочи мозъка си към това тук.
Морт отново погледна надолу към плетеницата от линии. Беше сякаш паяк е изтъкал паяжина върху страницата, като на всяко пресичане е спирал, за да си води бележки. Морт гледа, докато очите го заболяха, и чакаше някаква искра вдъхновение. Не се появи нито една.
— Някаква идея?
— Всичко ми е като на Клачиански — отвърна Морт. — Не знам даже дали трябва да се чете наопаки или настрани.
— Под формата на спирала от центъра по посока навън — изсумтя Изабел от мястото й в ъгъла.
Главите им се сблъскаха, щом и двамата едновременно се взряха в средата на страницата. Облещиха се срещу Изабел. Тя сви рамене.
— Татко ме научи как да чета картата на пресичането — каза тя, — когато шиех тук. Обичаше да ми чете някои неща на глас.
— Ти можеш да помогнеш? — попита Морт.
— Не — отвърна Изабел. Издуха си носа.
— Какво искаш да кажеш с това „не“? — изръмжа Албърт. — Това е твърде важно за каквито и да било вятърничави…
— Искам да кажа — започна Изабел, а гласът й беше остър като бръснач, — че аз мога да ги разчета, а вие ще помагате.
Гилдията на Търговците на Анкх-Морпорк се беше заела да наема на работа големи банди мъже с уши колкото юмруци и с юмруци колкото големи торби с орехи, работата на които бе да преобразоват онези заблудени хора, които публично не успяват да разпознаят многобройните привлекателни черти на чудесния си град. Например, философът Катроустър беше намерен да плава по корем надолу по реката само броени часове, след като бе изрекъл известната реплика: „Когато човек се измори от Анкх-Морпорк, той се е изморил от тиня до глезените.“
Следователно, благоразумно е да се спрем на едно — от неизброимо многото, разбира се — на едно от нещата, които правят Анкх-Морпорк толкова известен сред големите градове на мултивселената.
Това е неговата храна.
Търговските пътища на половината Диск минават през града, или по доста мудната му река. Повечето от половината племена и народи на Диска имат свои представители, които живеят в рамките на ширещите се акри. В Анкх-Морпорк се срещат кухните на света: в менюто му са хиляда вида зеленчуци, хиляда и петстотин сирена, две хиляди подправки, триста вида месо, двеста — птици, петстотин различни вида риба, сто вариации по темата за пастата, седемдесет яйца от един или друг вид, петдесет насекоми, трийсет мекотели, двайсет различни змии и други влечуги, и нещо бледокафяво и покрито с брадавици, известно като Клачиански прелетен тресавищен трюфел.
Заведенията му за хранене варират от богатите, където порциите са миниатюрни, но чиниите са сребърни, до скритите, където, както се носят слухове, някои от по-екзотичните обитатели на Диска ядат всичко, което успеят да си прокарат през гърлото.
„Къщата на Ребрата“ на Харга долу, при доковете, може би не се числи към водещите гостилници в града, обслужвайки на практика онзи тип мускулеста клиентела, която предпочита количеството и която чупи маси, ако не го получи. Те не си падат по прищявките или екзотичното, а се придържат към традиционната храна като нелетящи птичи ембриони, смлени органи в черва, резенчета свинско и изпечени в земята тревни семена, топнати в животинска мас; или, както се знае на техния език: яйце, сос с бекон и пържено резенче.
Това беше онзи вид гостилница, който няма нужда от меню. Просто поглеждаш престилката на Харга.
И все пак, той трябваше да го признае — този нов готвач като че ли беше далавера. Харга, изключително бдителен по въпроса за собствената си въглехидратна стока, сияеше срещу стаята, пълна с доволни клиенти. А и бърз работник! Всъщност, обезпокоително бърз.
Той почука на отвора.
— Двойно яйце, пържени картофи, боб и тролбургер, без лука — изрецитира той.
— ДОБРЕ.
Няколко секунди по-късно капакът се плъзна нагоре и се появиха две чинии. Харга поклати глава с доволно удивление.
Цяла вечер беше така. Яйцата бяха зачервени и лъскави, бобените зърна блестяха като рубини, а пържените картофи бяха с хрупкавото златно кафяво на загорели тела по скъпи плажове. Последният готвач на Харга беше правил пържените картофи като малки пликчета, пълни с гной.
Харга огледа задименото кафене. Никой не го гледаше. Щеше да стигне до дъното на тая работа. Той отново почука на отвора.