— Това е нещото, в което вие, магьосниците се предполага да сте добри, нали така? — каза Канцлерът, твърд като едноседмична филия хляб. — Светлини, трясък и какво ли не. Спомням си един магьосник, когато бях момче…
— Страхувам се, че не знам нищо за фойерверките — каза Катуел с глас, предназначението на който беше да предаде, че той иска това невежество.
— Много ракети — спомняше си щастливо Канцлерът. — Анкхиански свещи. Гърмящи светлини. И разни нещица, дето можеш да ги държиш в ръката. Няма да е истинска коронация без фойерверки.
— Да, но, нали разбирате…
— Браво — отривисто каза Канцлерът, — знаех си, че можем да разчитаме на теб. Много ракети, ясно, и за да завършим, трябва да има и бомбички, напомням ти, нещо наистина главозамайващо, като например портрет на… на… — погледът му се изцъкли по начин, който ставаше депресиращо познат на Катуел.
— Принцеса Кели — уморено каза той.
— А! Да. Нейни — каза Канцлерът. — Портрет на… на кого каза ти… във фойерверките. Разбира се, всичко това сигурно е много просто нещо за вас, магьосниците, но на хората им харесва. Нищо не може да се сравни с един хубав гуляй с експлозии и малко ръкомахане от балкона, за да се поддържат мускулите на лоялността в отлична форма, това казвам винаги. Погрижи се за това. Ракети. С руни по тях.
Преди един час Катуел беше прелистил показалеца на „Чудовищната Смешна Вълшебна Книга“ и предпазливо беше събрал няколко обикновени домашни компоненти и ги беше запалил.
Смешна работа са това веждите, размишляваше той. Никога не ги забелязваш наистина, докато не ги изгубиш.
Със зачервени очи и като миришеше леко на пушек, Катуел се отправи към кралските покои покрай ято прислужнички, заети с каквото беше там онова, което правят прислужничките, което като че ли винаги изискваше поне три от тях. Винаги, когато видеха Катуел, те обикновено млъкваха, отминаваха го бързо, навели глави, след което избухваха в сподавено кикотене нататък по коридора. Това дразнеше Катуел. Не — бързо си помисли той — поради някакви лични съображения, а тъй като към магьосниците би трябвало да се проявява повече уважение. Освен това, някои от прислужничките го гледаха по такъв начин, който го караше да си мисли недвусмислено немагьоснически мисли.
Наистина, мислеше си той, пътят на просвещението е като да минеш половин миля върху счупени стъкла.
Той почука на вратата на покоите на Кели. Отвори му една прислужница.
— Господарката ти вътре ли е? — попита той, колкото можа най-надменно.
Прислужницата закри устата си с ръка. Раменете й се разтресоха. Очите й заблестяха. Един звук като изплъзваща се пара пропълзя между пръстите й.
Нищо не мога да направя, помисли си Катуел, аз просто явно упражнявам това удивително влияние върху жените.
— Мъж ли е? — дойде гласът на Кели отвътре. Очите на прислужницата се изцъклиха и тя наклони глава, сякаш не беше сигурна какво е чула.
— Аз съм, Катуел — рече Катуел.
— О, всичко с наред тогава. Можеш да влезеш.
Катуел се шмугна покрай момичето и се опита да не обръща внимание на приглушения смях, с който то избяга от стаята. Естествено, всеки знаеше, че един магьосник не се нуждае от придружителка. Просто тонът, с който принцесата изрече: „О, всичко е наред тогава“, го накара да се сгърчи вътрешно от обида.
Кели седеше пред тоалетната си масичка и се решеше. Малцина са мъжете на този свят, които имат възможността да открият какво носи една принцеса под роклите си, и Катуел се присъедини към тях с крайна неохота, но със забележителен самоконтрол. Само яростното подскачане на адамовата му ябълка го издаваше. Никакво съмнение — нямаше да е годен за магия дни наред.
Тя се обърна и той улови дъх на талк. Седмици наред, но дяволите, седмици.
— Изглеждаш сякаш ти е горещо, Катуел. Нещо не е наред ли?
— Нннее.
— Съжалявам.
Той се окопити. Съсредоточи се върху четката за косата, човече, върху четката.
— Само малко магическо експериментиране, гос’арке. Само изкуствени изгаряния.
— Още ли се движи?
— Страхувам се, че да.
Кели обърна гръб към огледалото. Изражението й беше непоколебимо.
— Имаме ли време?
Това беше нещото, от което той се ужасяваше. Беше направил всичко, което беше по силите му. Бяха се мъчили достатъчно дълго време докато накарат Кралския Астролог да изтрезнее, за да настоят, че утре е единственият възможен ден, в който да се състои церемонията, така че Катуел се беше погрижил тя да започне на първата секунда след полунощ. Безмилостно беше орязал дела на кралската духова музика. Беше насрочил молитвата на Висшия Свещеник към боговете и после я беше редактирал основно; щеше да има разправия, когато боговете откриеха. Церемонията по миропомазването със светите масла беше орязана до бързо топване зад ушите. Скейтбордът беше изобретение, непознато на Диска; ако го имаше, придвижването на Кели между редовете в храма би било противоконституционно бързо. И пак нямаше да е достатъчно бързо. Той се окуражи.