— ЦАРЯТ ГИ ВЗИМА СЪС СЕБЕ СИ В СЛЕДВАЩИЯ СВЯТ — каза Морт.
— Той определено не вярва в пътуването с малко багаж. Виж, има цяла лодка. И златна вана!
— БЕЗ СЪМНЕНИЕ ТОЙ БИ ЖЕЛАЛ ДА БЪДЕ ЧИСТ, КОГАТО СТИГНЕ ТАМ.
— И всички онези статуи!
— ОНЕЗИ СТАТУИ, СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ГО КАЖА, БЯХА ХОРА. СЛУГИ ЗА ЦАРЯ, НАЛИ РАЗБИРАШ.
Лицето на Изабел стана сурово.
— СВЕЩЕНИЦИТЕ ИМ ДАВАТ ОТРОВА.
Чу се ново стенание, от другия край на претъпканата с вещи стая. Морт го последва до източника му, като прескачаше тромаво рула килими, купища фурми, щайги с глинени съдове и камари скъпоценни камъни. Царят очевидно не беше могъл да вземе решение какво да остави при това си пътуване, така че, беше решил да се презастрахова и да вземе всичко.
— САМО ЧЕ НЕ ВИНАГИ СТАВА БЪРЗО — мрачно добави Морт.
Изабел се изкатери енергично след него и над едно кану се взря в младо момиче, проснато върху купчина черги. Беше облечено в прозрачни панталони, жилетка, направена от недостатъчно плат, и носеше гривни, достатъчно да закотвят кораб с нормални размери. Около устата й имаше зелено петно.
— Боли ли? — тихо попита Изабел.
— НЕ. ТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ТОВА ГИ ОТВЕЖДА В РАЯ.
— Така ли е?
— МОЖЕ БИ. КОЙ ЗНАЕ? — Морт извади пясъчния часовник от един вътрешен джоб и го изгледа на светлината от сабята. Изглеждаше така, сякаш си брои нещо на ум, и тогава с внезапно движение на ръката метна часовника през рамо и стовари сабята с другата си ръка.
Сянката на момичето се изправи и се протегна, съпътствано от дрънченето на призрачни бижута. Тя зърна Морт и наведе глава.
— Господарю мой!
— НИКОЙ НЕ ТИ Е ГОСПОДАР — отвърна Морт. — А СЕГА ТИЧАЙ, КЪДЕТО ВЯРВАШ, ЧЕ СИ ТРЪГНАЛА.
— Аз ще бъда наложница в небесния двор на Цар Зетеспхут, който ще живее вечно сред звездите — твърдо каза тя.
— Не е необходимо да бъдеш — остро каза Изабел.
Момичето се обърна към нея, с широко отворени очи.
— О, но аз трябва да бъда. За това се учех — каза тя, докато се изгуби от погледите им. — Досега съм успявала да бъда само прислужница.
Тя изчезна. Изабел се вгледа с мрачно неодобрение в пространството, което тя беше заемала.
— Хубаво! — каза тя, и после: — Видя ли в какво беше облечена?
— ДА СЕ МАХАМЕ ОТТУК.
— Но това за Цар Какъв-беше, че ще живее сред звездите, не може да бъде вярно — недоволстваше тя, докато търсеха път навън от претъпканата стая. — Там горе няма нищо друго, освен празно пространство.
— ТРУДНО Е ДА СЕ ОБЯСНИ — каза Морт. — В СОБСТВЕНОТО СИ СЪЗНАНИЕ ТОЙ ЩЕ ЖИВЕЕ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ.
— С роби?
— АКО ТОВА Е КОЕТО ТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СА.
— Това не е много справедливо.
— СПРАВЕДЛИВОСТ НЕ СЪЩЕСТВУВА — каза Морт. — САМО НИЕ.
Те забързаха назад по пътеките от чакащи вампири и почти тичаха, когато изскочиха навън на пустинния, нощен въздух. Изабел се облегна на грубата каменна зидария и си пое дъх.
Морт не се беше задъхал.
Той не дишаше.
— ЩЕ ТЕ ЗАВЕДА КЪДЕТО ИСКАШ — каза той, — И ПОСЛЕ ТРЯБВА ДА ТЕ ОСТАВЯ.
— Но аз си мислех, че искаш да спасиш принцесата!
Морт поклати глава.
— НЯМАМ ИЗБОР. ИЗБОРИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.
Тя се затича напред и сграбчи ръката му, точно когато той се обърна към очакващия го Бинки. Той леко отстрани ръката й.
— АЗ СВЪРШИХ ЧИРАКУВАНЕТО СИ.
— Всичко е в собственото ти съзнание! — изкрещя Изабел. — Ти си това, което мислиш, че си!
Тя спря и погледна надолу. Пясъкът около краката на Морт започваше да се събира на малки струйки и да върти дяволи от прах.
Нещо изпращя във въздуха и се появи мазно усещане. Морт изглеждаше разтревожен.
— НЯКОЙ ИЗВЪРШВА РИТУАЛА НА АШ…
Удари го като с чук, сила от вдън небето, която издуха пясъка в кратер. Чу се тихо бръмчене и се усети мириса на горещо тенеке.
Морт се огледа във вихъра на втурналия се пясък, озовавайки се като в сън, съвсем сам в спокойния център на бурята. Светкавица проблесна в шеметния облак. Дълбоко вътре в собствения си мозък той се бореше да се освободи, но нещо го държеше в клещите си и той можеше да се съпротивлява, колкото стрелката на компаса може да пренебрегне натиска да сочи Центъра.
Най-после той намери това, което търсеше. Беше врата, очертана в октаринова светлина, която водеше към къс тунел. От другата страна стояха фигури и му даваха знаци.
— ИДВАМ — каза той и тогава се обърна, щом чу внезапния шум зад гърба си. Близо седемдесет кила млада женска плът го блъсна право в гърдите, като го вдигна във въздуха.
Морт се приземи с Изабел, коленичила отгоре му и мрачно притиснала ръцете му.
— ПУСНИ МЕ — произнесе той. — ВИКАТ МЕ.