Половин дузина стражи внимателно се опитваха да удържат животното, в бавния мозък на което се беше родила мисълта, че то трябва да си е в познатия обор, с много сено, вода и време да си мечтае за горещите дни в огромните, в цвят каки равнини на Клач. Започваше да става неспокойно.
Много скоро ще стане явно, че още една причина за нарастващата игривост на слона е фактът, че в предцеремониалната суматоха, хоботът му беше открил церемониалния потир, съдържащ един галон силно вино и го беше изпил. Странни горещи идеи започваха да клокочат пред гурелясалите му очи, за изкоренени баобаби, за съпернически борби с други мъжкари, за величествен бяг през околни села и други полуприпомнени удоволствия. Скоро щеше да започне да вижда розови хора.
За щастие, това не беше известно на Катуел, който улови погледа на помощника на Висшия Свещеник — устремен към бъдещето млад мъж, който беше проявил предвидливостта да се запаси с дълга кожена престилка и с рибарски ботуши, и даде знак, че церемонията може да започне.
Той се втурна обратно в стаята за преобличане на свещениците и се намъкна в специалния церемониален плащ, който дворцовата шивачка беше ушила за него, като беше бръкнала дълбоко в работната си кошница за парченца дантела, пайети и златни нишки, за да създаде една одежда с такава поразителна безвкусица, че дори и Главния Ректор на Невидимия Университет нямаше да се срамува да я облече. Катуел си позволи пет секунди, за да се полюбува на себе си в огледалото, преди да нахлупи островърхата шапка на главата си и да се втурне към вратата, където се спря точно навреме, за да се появи със спокойна стъпка, така, както подобава на важен човек.
Той стигна до Висшия Свещеник точно когато Кели започна придвижването си по централната пътека, оградена от двете страни от прислужнички, които се суетяха около нея като влекачи около голям пътнически кораб.
Въпреки неудобствата от фамилната й рокля, Катуел си помисли, че тя е красива. Имаше нещо у нея, което го караше…
Той стисна зъби и се опита да се съсредоточи върху мерките за сигурност. Беше поставил стражи на най-различни стратегически точки в залата, в случай, че Дукът на Сто Хелит се опиташе в последния момент да прекрои кралската приемственост, и си напомни специално да държи под око самия дук, който седеше на предната редица от пейки със странна кротка усмивка на лицето. Дукът улови погледа на Катуел и магьосникът бързо отмести очи.
Висшият Свещеник вдигна ръце за тишина. Катуел се промъкна към него, когато старецът се обърна към Центъра и с дрезгав глас започна молитвата към боговете.
Катуел отново плъзна поглед към дука.
— Чуйте ме, ммм, о, богове…
Сто Хелит не гледаше ли право в населяваната от прилепи тъмнина на гредите горе?
— … чуй ме, О, Слепи Айо със Стоте Очи; чуй ме, О, Велики Офлър на Населената с Птици Уста; чуй ме, О, Милостива Съдба; чуй ме, О, Студена, мм, Участ; чуй ме, О, Седморъки Сек, чуй ме, О, Хоки от Горите; чуй ме, О…
С тъп ужас Катуел осъзна, че изкуфелият стар глупак, противно на всички инструкции, ще спомене цялата пасмина. На Диска имаше повече от деветстотин известни богове, а теолозите изследователи продължаваха да откриват нови всяка година. Можеше да продължи с часове. Паството вече започваше да тропа с крака.
Кели стоеше пред олтара с яростно изражение върху лицето. Катуел сръга Висшия Свещеник в ребрата, което не доведе до видим ефект, и тогава изви свирепо вежди към младия дякон.
— Спри го! — изсъска той. — Нямаме време!
— Боговете ще бъдат недоволни…
— Не толкова недоволни, колкото мен, а аз съм тук.
За един миг дяконът погледна лицето на Катуел и реши, че най-добре е после да се обяснява с боговете. Той потупа Висшия Свещеник по рамото и му прошепна нещо в ухото.
— … О, Стайкхегел, бог на, мм, самотните краварници; чуй ме, О… моля? Какво?
Шепот, шепот.
— Това е, мм, много неправилно. Много добре, отиваме направо до… мм, Рецитацията на Потеклото.
Шепот, шепот.
Висшият Свещеник се намръщи на Катуел, или поне натам, където мислеше, че се намира Катуел.
— Ох, добре. Мм, пригответе тамяна и благовонията за Опрощаването на Четворичния Път.
Шепот, шепот.
Лицето на Висшия Свещеник потъмня.
— Предполагам, че… мм, една кратка молитва, мм, е напълно немислима? — кисело рече той.