Выбрать главу

— Ако е необходимо — каза той. — А ако победя…

— АКО ПОБЕДИШ, ЩЕ ИМАШ ПРАВОТО ДА НАПРАВИШ КАКВОТО ПОИСКАШ — каза Смърт. — ПОСЛЕДВАЙ МЕ.

Той мина горделиво покрай Морт и излезе в хола.

Останалите четирима погледнаха Морт.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита Катуел.

— Не.

— Не можеш да победиш господаря — каза Албърт. Той въздъхна. — От мен да го знаеш.

— Какво ще стане, ако изгубиш? — попита Кели.

— Няма да изгубя — отвърна Морт. — В това е проблемът.

— Татко иска той да победи — горчиво каза Изабел.

— Искаш да кажеш, че ще остави Морт да победи? — попита Катуел.

— О, не, няма да го остави да победи. Просто иска той да победи.

Морт кимна. Докато следваха тъмната фигура на Смърт, той размишляваше върху безкрайното бъдеще, в което щеше да служи на каквато и да беше загадъчната цел, която Създателят е имал предвид, и да живее извън Времето. Не можеше да вини Смърт, че иска да напусне работата си. Смърт беше казал, че костите не са задължителни, но може би това нямаше да има значение. Дали вечността щеше да е като дълъг период от време, или пък, всички ли животи — от лична гледна точка — бяха с абсолютно еднаква продължителност?

Здрасти, каза един глас в главата му. Спомняш ли си ме? Аз съм ти. Аз те забърках в това.

— Мерси — каза той горчиво. Останалите го погледнаха.

Можеш да се справиш с това, каза гласът. Ти имаш едно голямо предимство. Ти си бил той, а той никога не е бил ти.

Смърт профуча през коридора и влезе в Дългата Стая, а свещите послушно пламнаха, щом влезе.

— АЛБЪРТ.

— Господарю?

— ДОНЕСИ ЧАСОВНИЦИТЕ.

— Господарю.

Катуел сграбчи ръката на стареца.

— Ти си магьосник — изсъска той. — Не си длъжен да правиш каквото ти каже!

— На колко си години, момче? — попита Албърт мило.

— На двайсет.

— Когато станеш на моите години, ще гледаш по друг начин на избора си. — Той се обърна към Морт. — Извинявай.

Морт измъкна сабята си, острието й — почти невидимо на светлината от свещите. Смърт се обърна и се изправи с лице срещу него — един слаб силует на фона на извисяващата се лавица пясъчни часовници.

Протегна ръце. Косата изникна в тях с лек гръм.

Албърт се върна по една от пътеките, оградени от двете страни с рафтове, с два пясъчни часовника и безмълвно ги остави на поличка върху една от колоните.

Единият беше няколко пъти по-голям от обикновените пясъчни часовници — черен, слаб и украсен със сложен мотив от черепи и кости.

Това не беше най-неприятното нещо в него.

Морт вътрешно простена. Вътре в него не виждаше никакъв пясък.

По-малкият часовник до него беше доста обикновен и без никаква украса. Морт посегна КЪМ него.

— Може ли? — попита той.

— ЗАПОВЯДАЙ.

Името Морт беше гравирано върху горната половина на часовника. Той го вдигна на светлината и забеляза без никаква изненада, че почти не е останал пясък. Когато го поднесе до ухото си, стори му се, че дори над вечното бучене на милионите стъкленици, отмерващи човешки животи наоколо, той долавя шума от собствения си живот, който изтича завинаги.

Остави го много внимателно.

Смърт се обърна към Катуел.

— ГОСПОДИН МАГЬОСНИК, ТИ ЩЕ БЪДЕШ ТАКА ДОБЪР ДА ПРЕБРОИШ ДО ТРИ.

Катуел кимна мрачно.

— Сигурни ли сте, че всичко това не би могло да се уреди като седнем на масата… — започна той.

— НЕ.

— Не.

Морт и Смърт се въртяха внимателно един около друг, а отраженията им проблясваха през купчините пясъчни часовници.

— Едно — каза Катуел.

Смърт заплашително замахва с косата си.

— Две.

Остриетата се срещнаха насред въздуха с такъв звук, все едно котка се плъзна по стъкло на прозорец.

— И двамата излъгаха! — каза Кели.

Изабел кимна.

— Разбира се — каза тя.

Морт отскочи назад и описа със сабята си твърде бавна дъга, която Смърт с лекота отби, превръщайки париращия си удар в коварно ниско замахване, което пък Морт отбягна само с непохватен скок от място.

Въпреки че косата не е сред най-изявените оръжия за водене на война, всеки, който е бил на губещата страна на, да кажем, селско въстание, знае, че в опитни ръце тя е страшна. След като този, в чиито ръце е тя, веднъж вече е замахнал и я е завъртял, никой — в това число и той самият — не може да бъде напълно сигурен къде е острието сега и къде ще бъде в следващия момент.

Смърт настъпи, ухилен. Морт се сви, за да отбегне удар на височината на главата и се хвърли настрани, а зад гърба си чу дрънчене, когато острието на косата закачи един часовник от най-близката лавица…

… в една тъмна уличка в Морпорк един предприемач-каналджия се хвана за гърдите и се строполи напред в каруцата си…