Выбрать главу

— Татко! — изпищя Изабел.

Смърт обърна глава.

Може би съзнанието на Морт приветства перспективата за живота, който го очакваше, но тялото му, което може би усещаше, че то ще е което ще изгуби най-много от тази работа, възрази. То вдигна въоръжената си ръка в неудържим удар нагоре, който изби косата от ръката на Смърт, след което го прикова към най-близката колона.

Във внезапната тишина Морт осъзна, че вече не чува натрапчивия тих шум, който през последните десет минути беше стоял точно на прага на слуха му. Очите му се стрелнаха настрани.

Последните песъчинки от часовника му изтичаха.

— УДРЯЙ.

Морт вдигна сабя и погледна в двойния син огън.

Отпусна сабя.

— Не.

Смърт изстреля крак в слабините му с такава скорост, че дори и Катуел премигна.

Морт безмълвно се сви на топка и се преметна на пода. През сълзи той видя как Смърт се приближава, с острието от косата в едната си ръка и с пясъчния часовник на Морт — в другата. Видя Кели и Изабел отместени презрително настрани, когато направиха опит да го хванат за плаща. Видя Катуел, ръгнат в ребрата с лакът, и свещника, който издрънча върху плочките.

Смърт се изправи над него. Върхът на острието му кръжи един миг пред погледа на Морт, след което се вдигна нагоре.

— Ти си прав. Справедливост не съществува. Съществуваш само ти.

Смърт се поколеба, после бавно отпусна коса. Обърна се и погледна Изабел в лицето. Тя трепереше от гняв.

— ИСКАШ ДА КАЖЕШ?

Тя изгледа кръвнишки Смърт в лицето и после ръката й се залюля назад, залюля се настрани, после напред и се сви със звук, като от кутия със зарове.

Нищо не може да се сравни с оглушителната тишина, която го последва.

Кели затвори очи. Катуел се извърна настрани и закри глава с ръце.

Смърт вдигна ръка към черепа си, много бавно.

Гърдите на Изабел се вдигаха и спускаха по начин, който трябваше да накара Катуел да се откаже от магията заради живота си.

Най-после, с глас, дори по-глух от обикновено, Смърт попита:

— ЗАЩО?

— Ти казваше, че ако се забъркаш със съдбата на един човек, това може да унищожи целия свят — каза Изабел.

— ДА?

— Ти се оплете с неговата. И с моята. — Тя посочи с разтреперан пръст отломките от часовниците по пода. — И с тези също.

— Е, И?

— Какво ще искат боговете в замяна на това?

— ОТ МЕН?

— Да!

Смърт изглеждаше изненадан.

— БОГОВЕТЕ НЕ МОГАТ ДА ИСКАТ НИЩО ОТ МЕН. ДОРИ И БОГОВЕТЕ ОТГОВАРЯТ ПРЕД МЕН В КРАЙНА СМЕТКА.

— Не е много честно, нали? Боговете не ги ли е грижа за справедливостта и милостта? — отяде му се Изабел. Без никой да я забележи, тя беше взела сабята.

Смърт се ухили.

— АДМИРИРАМ УСИЛИЯТА ТИ — каза той, — НО ТЕ СА БЕЗПОЛЕЗНИ. ОТДРЪПНИ СЕ.

— Не.

— ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ, ЧЕ ДОРИ И ЛЮБОВТА НЕ Е ЗАЩИТА СРЕЩУ МЕН. СЪЖАЛЯВАМ.

Изабел вдигна сабята.

— Ти съжаляваш?

— КАЗАХ, ОТДРЪПНИ СЕ.

— Не. Ти просто си отмъщаваш. Не е честно!

Смърт наведе череп за един миг, после погледна нагоре с гневен поглед.

— ЩЕ ПРАВИШ КАКВОТО ТИ КАЖА.

— Няма.

— ПРАВИШ НЕЩАТА МНОГО ТРУДНИ.

— Добре.

Смърт барабанеше нетърпеливо с пръсти по острието на косата, като мишка, която танцува „степ“ в тенекиена кутия. Той като че ли мислеше. Погледна към Изабел, изправена над Морт, после се обърна и погледна останалите, свити до една полица.

— НЕ — най-накрая каза той. — НЕ. НА МЕН НЕ МОЖЕ ДА МИ БЪДЕ ЗАПОВЯДВАНО. МЕН НЕ МОГАТ ДА МЕ ПРИНУЖДАВАТ. ЩЕ ПРАВЯ САМО ТОВА, КОЕТО ЗНАМ, ЧЕ Е РЕДНО.

Той махна с ръка и сабята избръмча от ръката на Изабел. Направи още един сложен жест и самото момиче беше вдигнато и притиснато внимателно, но здраво към най-близката колона.

Морт видя как тъмният жътвар отново се приближава към него, а острието замахна назад за последния удар. Той се надвеси над момчето.

— НЕ ЗНАЕШ КОЛКО МЕ НАТЪЖАВА ТОВА — каза той.

Морт се вдигна на лакти.

— Може и да знам — каза той.

Няколко секунди Смърт го гледа изненадано, после започна да се смее. Звукът заподскача зловещо из стаята, като отекваше по лавиците, когато Смърт, който продължаваше да се смее като земетресение в гробище, вдигна пясъчния часовник на Морт пред очите на собствения му притежател.

Морт се опита да фокусира погледа си. Видя как последната песъчинка се плъзна по гладката повърхност, поколеба се на ръба и после падна, като се въртеше на бавни обороти, надолу към дъното. Восъчната светлина едва-едва проблесна по миниатюрните й кварцови страни, докато тя плавно се премяташе надолу. Приземи се безшумно и изрови също така миниатюрен кратер.