Светлината в погледа Смърт пламтеше, докато не изпълни зрението на Морт, а звукът от смеха му разтърси вселената.
И тогава Смърт обърна обратно пясъчния часовник.
И още веднъж голямата зала на Сто Лат гореше ослепително от светлината на свещите и гърмеше от музиката.
Когато гостите се струпаха надолу по стълбите и тръгнаха към студения бюфет, Началникът на Церемонията продължи с неуморимия си глас да представя онези, които, поради извинителни причини или най-обикновена разсеяност, бяха дошли по-късно. Като например:
— Кралският Познавач, Началник на Кралската Спалня, Негова Иписсиссумус Игнеус Катуел, Магьосник Първи Ранг (НУ).
Катуел се приближи към кралската двойка, ухилен, с огромна пура в ръка.
— Мога ли да целуна булката? — попита той.
— Ако е позволено на магьосниците — отвърна Изабел и подаде буза.
— Ние мислим, че фойерверките бяха прекрасни — каза Морт. — А и се надявам, че скоро ще могат да възстановят външната стена. Не се съмнявам, че ще можеш да се ориентираш до храната.
— Напоследък изглежда много по-добре — каза Изабел зад неизчезващата си усмивка, когато Катуел изчезна сред тълпата.
— Определено много може да се каже за това да си единственият човек, който не си прави труда да се подчинява на кралицата — каза Морт, докато размени поглед с някакъв минаващ благородник.
— Казват, че той е истинската власт зад трона — каза Изабел. — Височайша нещо-си.
— Височайша мас — разсеяно каза Морт. — Забелязваш ли как той не прави никакви магии напоследък?
— Млъквай, ето я идва.
— Нейно Върховно Величество, Кралица Келирехенна I, Господар на Сто Лат, Регент на Осемте Протектората и Императрица на Дълго Тънко Дебатираното Парче Централно от Сто Керриг.
Изабел направи реверанс. Морт се поклони. Кели засия насреща им. Те нямаше начин да не забележат, че малко са й повлияли и са я посвикнали да носи дрехи, които поне най-общо следват формите й, и да избягва прически, които приличаха на потомството на ананас и захаросан пашкул.
Тя докосна Изабел по бузата, после отстъпи назад и огледа Морт отгоре до долу.
— Как е Сто Хелит? — попита тя.
— Чудесно, чудесно — отвърна Морт. — Но ще трябва да направим нещо с мазетата. Покойният ви чичо е имал някои странни… хобита и…
— Тя има предвид теб — прошепна Изабел. — Това ти е официалното име.
— Предпочитах Морт — рече Морт.
— А и такъв интересен герб — каза кралицата. — Кръстосани коси върху пясъчен часовник, изправен на траурен фон. Доста затрудни Кралския Колеж.
— Не че имам нещо против да съм дук — каза Морт. — Шокиращото е, че ще бъда женен за дукеса.
— Ще свикнеш.
— Надявам се да не свикна.
— Добре. А сега, Изабел — каза Кели и стисна челюст, — щом ще се движиш в кралски среди, има някои хора, с които просто трябва да се срещнеш…
Изабел изгледа отчаяно Морт, докато тълпата я поглъщаше, и скоро се изгуби от погледа му.
Морт прокара пръст по ръба на яката си, огледа се на всички страни и после се втурна към един засенчен от папрати ъгъл, близо до края на бюфета, където би могъл да остане на спокойствие известно време.
Зад гърба му Началникът по Церемонията прочисти гърло. Очите му придобиха далечен, безжизнен поглед.
— Крадецът на Души — каза той с далечния глас на някой, ушите на когото не чуват това, което устата му казва: — Разрушителят на Империи, Поглъщащият Океани, Присвояващият си Години, Неизбежната Реалност, Жътварят на Човечеството…
— ДОБРЕ, ДОБРЕ. МОГА И САМ ДА СЕ ОПРАВЯ ВЪТРЕ.
Морт спря, наполовина поднесъл студен крак от пуйка към устата си. Не се обърна. Не беше нужно. Не можеше да сбърка този глас, по-скоро почувстван, отколкото чут, или начина, по който въздухът изстина и се стъмни. Приказките и музиката на сватбения прием се забавиха и отмряха.
— Мислехме, че няма да дойдеш — каза той на една декоративна папрат.
— НА СВАТБАТА НА СОБСТВЕНАТА СИ ДЪЩЕРЯ? КАКТО И ДА Е, ТОВА Е ПЪРВИЯТ ПЪТ, КОГАТО ПОЛУЧИХ ПОКАНА ЗА НЯКЪДЕ. СЪС ЗЛАТО ПО КРАЯ, RSVP16 И ВСИЧКО ОСТАНАЛО.
— Да, но след като не дойде на службата…
— ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ МОЖЕ БИ НЯМА ДА Е МНОГО УМЕСТНО.
— Е, да, и аз така мисля…
— ОТКРОВЕНО КАЗАНО, АЗ СИ МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОЖЕНИШ ЗА ПРИНЦЕСАТА.
Морт се изчерви.
— Говорихме за това — каза той. — После си помислихме, че само защото случайно спасяваш една принцеса, не трябва да се хвърляш с главата напред.
— МНОГО МЪДРО. ТВЪРДЕ МНОГО МЛАДИ ЖЕНИ СКАЧАТ В РЪЦЕТЕ НА ПЪРВИЯ МЛАД МЪЖ, КОЙТО ГИ БУДИ СЛЕД СТОГОДИШЕН СЪН, НАПРИМЕР.
— И, ами, помислихме си, че общо взето, ами, след като веднъж вече опознах Изабел, ами…