— МНОГО МИЛО, ЧЕ ГО КАЗВАШ, НО ДЪЛГЪТ МЕ ЗОВЕ. — Той протегна кокалеста ръка. — ЗНАЕШ КАК Е.
Морт хвана ръката и я стисна, без да обръща внимание на хладната тръпка.
— Слушай — рече той. — Ако някога ти се приискат няколко дни почивка, така де, ако искаш ваканция…
— МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО — мило каза Смърт. — МНОГО СЕРИОЗНО ЩЕ СИ ПОМИСЛЯ ВЪРХУ НЕГО. А СЕГА…
— Сбогом — каза Морт и се изненада, че в гърлото му е заседнала буца. — Толкова неприятна дума, не е ли така?
— ДА — Смърт се ухили, защото, както толкова често беше отбелязвано, нямаше кой знае какъв избор. Но може би този път наистина искаше да се усмихне.
— ПРЕДПОЧИТАМ AU REVOIR18 — каза той.