Тази вечер Донован и Халим излязоха да вечерят и да пийнат по нещо. След това Донован му доведе жена.
— Тя ще те накара да се отпуснеш — засмя се той.
И тя наистина щеше да се постарае. Само пет месеца бяха изминали от началото на операцията, а събитията се развиваха направо светкавично за начинание от такъв мащаб. Но залогът бе голям и трябваше да се действа бързо. А и Халим беше толкова напрегнат и изплашен, че трябваше да бъде обработван съвсем внимателно.
След още една дълга и разгорещена дискусия в тайната квартира бе решено Рен да се върне при Халим и да му каже, че в края на краищата това е операция на ЦРУ.
— Ще ме обесят — крещеше Халим. — Ще ме обесят.
— Няма — каза му Донован. — Това не ти е като да работиш за израелците. Не е чак толкова лошо. Между другото, кой ще узнае? Сключил съм с тях сделка. Ще им дадеш още мъничко информация и ще те оставят на мира.
— Какво? Какво още мога да им кажа?
— Ами за мен това нищо не означава, предполагам ти по-добре знаеш. — Донован извади от джоба си някакъв лист.
— А, ето го. Те искат да разберат как ще отговори Ирак на евентуално предложение от страна на Франция за замествано на обогатеното вещество с така наречения карамел. Кажи им само това и те никога вече не ще ти досаждат. Нямат интерес да ти навредят. Те просто искат тази информация. Халим му каза, че Ирак държи на обогатения уран, но така или иначе Яхия Ел Месад, физик, роден в Египет, ще пристигне след няколко дни на инспекция и ще реши въпроса от името на Ирак.
— Ти ще се срещнеш ли с него? — попита Донован.
— Да. Той ще се срещне с всички, които работят по проекта.
— Добре, тогава може би ще успееш да се добереш до тази информация, а след това край на мъките ти.
Халим, видимо облекчен, побърза да си тръгне. Тъй като сега имаше пари, Халим си бе наел своя компаньонка. Тя бе приятелка на Мари-Клод Магал, жена, която мислеше, че служи на местната полиция за „лесни пари“, но в действителност подпомагаше „Мосад“. И наистина, когато Халим каза на Магал, че иска да стане редовен клиент, тя му даде адреса на тази своя приятелка, както Донован й бе наредил.
Сега Донован настояваше пред Халим да покани Месад на вечеря в едно бистро, където и той щеше съвсем случайно да „намине“.
В уречената вечер Халим, уж съвсем изненадан, представи приятеля си Донован на Месад. Предпазливият Месад обаче след необходимите за случая любезности пожела да се върне на масата си. Халим бе твърде нервен, за да повдигне пред Месад въпроса за карамела, а и ученият не даде вид, че се интересува от обясненията му, че неговият приятел Донован можел да купи почти всичко и би могъл да бъде полезен някой ден.
По-късно, същата вечер, Халим се обади на Донован да му каже, че всякакъв опит да измъкне нещо от Месад се е оказал безуспешен. На следната вечер в апартамента Донован убеждаваше Халим, че ако предостави програмата за стоките по море от Сарсел за Ирак, това ще задоволи ЦРУ и случаят ще бъде окончателно приключен.
Междувременно „Мосад“ научи от един свой „бял“ агент от Министерството на финансите на Франция, че Ирак не бе склонен да приеме подмяната на обогатения уран с карамел. Все пак Месад си оставаше най-добре запознат с проекта и би бил твърде ценен, стига да успеят да се доберат до него.
Самира се върна от Ирак и откри, че Халим се е променил. Твърдеше, че е получил повишение в службата, беше станал по-романтичен и започнаха да излизат заедно по ресторанти. Дори обмисляха възможността да си купят кола.
Въпреки че Халим бе талантлив учен, той бе неориентиран в практическите страни на живота. Една вечер, малко след като жена му се прибра, той й разказа за приятеля си Донован и своите проблеми с ЦРУ. Тя просто побесня. На два пъти по време на разправията му напомни, че вероятно се касае за израелското разузнаване, а не за ЦРУ.
— Какво ги е грижа американците? — крещеше тя. — Кой друг освен израилтяните и глупавата дъщеря на майка ми изобщо ще си прави труд да говори с тебе?
В крайна сметка тя не бе толкова глупава.
Шофьорите на двата камиона, които караха двигатели от завода в Дасо Брек за изтребителите „Мираж“ в хангара на Ла Сен сюр Мер, малко градче на Френската ривиера недалеч от Тулон, не заподозряха нищо, когато по пътя към тях се присъедини трети камион. Датата беше 3 април 1979 година.
Израелците бяха скрили в голям метален контейнер петима диверсанти от отряда „Невиот“ и един атомен физик. Всички бяха облечени като работници по поддържането.