— Приемаме извиненията и обяснението на Израел.
След кратки словоизлияния около случая и упреци по адрес на Израел хората си казаха, че всяко чудо е за три дена, и скоро забравиха.
Разбира се, имаше известни подозрения около точния статус на Полард, но явно ЦРУ повярва, че освен свръзките „Мосад“ не разполага с никакви други активно действащи служители на територията на Съединените щати.
Е, бяха прекалено доверчиви.
Полард не бе към „Мосад“, но мнозина други организираха, вербуваха, шпионираха и провеждаха цели операции за нас главно в Ню Йорк и Вашингтон, които смятаха за своя територия. Там именно бе разположен специалният, строго секретен отдел на „Мосад“, наречен „Ал“, т.е. „горен“ или „върхов“ на иврит.
Той е толкова таен и независим от главното управление, че мнозинството от служители в „Мосад“ дори не знаят с какво се занимава и нямат достъп до неговия сектор в паметта на компютъра.
Но той съществува и в него работят 24–27 ветерани, трима от които са действащи катси. Повечето, макар и не цялата им дейност, е на територията на САЩ. Основната им задача е да събират информация за арабския свят и ООП, а не за плановете на Щатите. Но както сами ще видите, границата между двете често е неясна и в случай на нужда „Ал“ не се колебае да я премине.
Да се каже, че те не шпионират американците, е все едно да се заяви, че горчицата не е основното ястие на трапезата, но човек с удоволствие ще си сложи малко от нея на хот-дога. Да речем примерно, че в Комитета по въоръжаването има един сенатор, който интересува „Мосад“. „Ал“ рядко използва саяним, но всичко, свързано с работата на този сенатор, е съществена информация, затова ще трябва да се използва някой от вътрешните хора. Ако човекът е евреин, тогава ще се отнасят към него като към саян. В противен случай ще се наложи да го вербуват като агент или просто да го използват като приятел, който да си отваря очите и да слуша.
Добре е да се поддържат тесни връзки с Вашингтон, защото много от служителите там са потенциално вербувани. Доста аташета често се навъртат там. Не представлява проблем да се вербува някой, при това съвсем законно.
Да предположим например, че „Макдонел Дъглас“ иска да продава самолети, произведени в Щатите, на Саудитска Арабия. Това кого засяга — САЩ или Израел? Е, ако питате Института, ще ви кажат, че това е работа на Израел. А щом става въпрос за такова нещо, то те не могат да не се намесят. И го правят.
Едно от най-известните постижения на „Ал“ бе кражбата на материали от някои големи американски самолетостроителни компании, за да се даде възможност на Израел да сключи петгодишен договор на стойност 25,8 милиона долара за доставка на оборудване на американската флота и морската пехота. Ставаше въпрос за 21 петметрови торпеда и безпилотни самолети тип „Мазлат Пайъниър 1“ плюс съответния наземен контрол и ремонтна база. Торпедата бяха самонасочващи се, с голяма ефективност. „Мазлат“, клон на държавната авиационна индустрия на Израел, и „Тадиран“ „спечелиха“ договора, след като отстраниха конкурентните американски фирми още през 1985 година.
В действителност „Ал“ открадна техните разработки. Израел също разработваше торпеда, но не бе достигнал и наполовина качеството на конкурентите си. Така излиза много по-евтино, отколкото да увеличиш разходите си за изследвания.
Щом спечели договора през януари 1986, „Мазлат“ се обърна към корпорацията „AAI“ в Балтимор, Мериленд, за да го изпълнят заедно.
„Ал“ е подобен на „Цомет“, но не е под юрисдикцията на шефа на този отдел. Подчинен е пряко на шефа на „Мосад“. За разлика от повечето отдели на „Мосад“ "Ал" не е свързан и с израелските посолства. Разпределен е из тайни квартири или апартаменти.
Трите екипа на „Ал“ образуват център, или една обща единица. Да кажем, че по някаква причина връзките между Израел и Обединеното кралство рухнат за един ден. Тогава „Мосад“ трябва незабавно да се изтегли от Великобритания. Но дори и така, пак ще могат да оставят екип на „Ал“ в Лондон и да поддържат мрежата си там. Затова катсите от „Ал“ са измежду най-опитните.
Съединените щати са страна, където последствията от неправилни действия могат да се окажат съдбоносни. Но да не се работи чрез посолството създава много затруднения, най-вече с комуникациите. Ако хората от „Ал“ бъдат заловени в Щатите, ще ги съдят като шпиони. Те не се ползват с дипломатически имунитет. Най-лошото, което може да се случи на някой друг катса в нормалния случай, е да го депортират, защото има дипломатически имунитет. Официално „Мосад“ има само свръзка във Вашингтон, но нищо друго.