Янг уведоми Бишара, че:
— … не бих могъл да се срещна с представители на ООП, но в замяна на това не е допустимо да откажа поканата на член на Съвета за сигурност да обсъдим работата си у дома му и естествено не мога да определям кой друг ще присъства на срещата в дома на колегата ми.
Бишара бе член на Съвета за сигурност, а беше повече от ясно кой ще е „другият“ в дома му.
На 25 юли 1979 в управлението на „Мосад“ в Тел Авив се получи телеграма от Ню Йорк. Тя гласеше: „Посланикът на САЩ в ООН ще се срещне с представителя на ООП там.“ Клеймото на телеграмата бе: „Спешно. Тигър. Черно.“ Това означаваше, че е предназначена само за министър-председателя и някои от най-високопоставените му служители — вероятно броят им не надвишаваше пръстите на едната ръка.
Беше изпратена кодирано до шефа на „Мосад“ Ицхак Хофи. Той лично предаде декодираното съобщение на Бегин. Израелците с ужас разбраха, че Янг възнамерява да се срещне с Терзи. В съобщението бе отбелязано, че е записано от личната линия на Бишара със службата му в ООН, от което ставаше ясно, че Янг е бил поканен в дома му и е приел поканата.
Въпросът бе дали да попречат на тази среща да се осъществи, или да оставят нещата, както са. Ако оставеха всичко на самотек, това би потвърдило опасенията на Израел, че американците са охладнели към тях. По-късно можеше да се използва като доказателство пред високопоставените произраелски настроени сенатори, че проблемите идват от настоящата администрация, и така да се провокира една положителна промяна (за Израел) във външната политика на САЩ.
В допълнение така можеха да се отърват и от Янг, който се превръщаше във все по-нарастваща заплаха поради открития си подход и тежненията му към ООП. Той не удовлетворяваше Израел.
На 26 юли Янг и шестгодишният му син Ендрю отидоха в градската къща на Бишара в „Бийкман Плейс“. Микрофоните на „Ал“ записваха всичко. Янг бе посрещнат от Бишара и посланика на Сирия. Пет минути по-късно пристигна и Терзи. Детето остана само близо петнадесет минути, докато тримата дипломати решиха, че заседанието на Съвета за сигурност трябва да се отложи от 27.VII. за 23.VIII. (Така и стана.)
Веднага след това Янг и синът му си тръгнаха. Един час след срещата със самолет от Ню Йорк за Тел Авив замина пълен отчет за нея, написан от катсата на „Ал“ и шефа на отдела Ури Динур. На летището го прие Ицхак Хофи в отговор на телеграмата, която бе получил преди минути: „Паякът глътна мухата.“ Незабавно го предадоха на Бегин, но по пътя Хофи успя да прочете доклада.
Динур остана в Израел само шест часа, след което отпътува, за да предаде копие от отчета на посланика на Израел в ООН Йехуда Блум, специалист по международно право, родом от Чехословакия.
Хофи не искаше никакви новини да излязат в средствата за масова информация. Мрежата в Ню Йорк трябваше да остане в тайна. Той твърдеше, че Бегин не би постигнал повече, ако отиде и направо говори с администрацията — бяха действали по този начин и преди, когато Милтън Улф се срещна с ООП във Виена. Хофи добави, че няма да е разумно да се атакува директно Янг, който се ползваше с голяма популярност между чернокожите в САЩ. Така или иначе американците нямаше да са доволни, ако нещата получеха голяма гласност.
Но Бегин не се интересуваше от дипломация. Искаше кръв.
— Тая няма да стане — рече той.
Все пак се съгласиха, че няма смисъл да издават цялата информация, за да не изложат на риск собствените си източници. Пуснаха на „Нюзуик“ само новината, че Янг и Терзи са се срещнали. Разбира се, това доведе до разследвания в Държавния департамент и Янг трябваше да даде обяснение. Първата му версия бе, че се е разхождал със сина си и пътьом са се отбили при Бишара, където за негова изненада е бил и Терзи. Допълни, че са говорили на общи теми и нормалните за случая учтивости и са си тръгнали след около 20 минути. Нищо повече.
Секретарят Ванс получи телеграфически обяснението на Янг, когато се връщаше след посещението си в Еквадор. С облекчение разбра, че всичко е станало случайно, и нареди на говорителя на Държавния департамент Том Рестън да обнародва версията на Янг по обяд на 13 август, понеделник.
Щом работата се потули, „Мосад“ направи така, че до ушите на Янг стигнаха слухове, че Израел няма никакво намерение да остави така нещата.