Янг наистина се разтревожи и си уреди среща с Йехуда Блум, която продължи два часа. Той не знаеше, че Блум разполага с отчета за срещата му с Бишара и Терзи. Така Блум успя да принуди Янг да сподели много повече от онова, което бе казал пред Държавния департамент.
Блум нямаше особено високо мнение за Янг. В повечето от докладите си не пестеше критиките по негов адрес. Но Блум бе опитен дипломат. Той знаеше точно какво бе станало в дома на Бишара и сполучи да измъкне цялата истина от Янг. По този начин можеха да се позоват на него като източник на информация, а не на мрежата си от подслушвателни устройства и агенти.
Янг все още смяташе, че главната цел на Израел е да даде ход на преговорите, и не разбра какъв номер му скрояват. След срещата с Блум, на която Янг призна всичко, посланикът на САЩ в Израел бе повикан от Бегин и му бе връчено официално оплакване. Същото оплакване бе изнесено и в средствата за масова информация, за да са сигурни, че няма да се изгуби някъде по пътя.
На 14 август в 7 часа сутринта на бюрото на Ванс във Вашингтон се появи експресна телеграма от американското посолство в Израел, в която дословно се предаваха признанията на Янг пред Блум. Те доста се разминаваха с обяснението му пред Държавния департамент и изявлението на говорителя пред средствата за масово осведомяване. Ванс отиде в Белия дом и каза на Картър, че Янг трябва да бъде уволнен. Картър даде формално съгласието си, но допълни, че иска „време за размисъл“.
На следващата сутрин в 10 часа Янг пристигна в жилищния сектор на Белия дом, за да си подаде оставката. Час и половина по-късно той излезе за малко и отново се върне при Картър. Отидоха заедно в „Хамилтън Джордан офис“, където се бяха събрали останалите висши служители на Белия дом. Картър го бе прегърнал през рамото и Янг съобщи на приятелите си, че си подава оставката. Два часа по-късно прессекретарят Джоди Пауъл заяви, че за дълбоко съжаление г-н Янг напуска работа.
На път за Средния изток мирният пратеник на САЩ Щраус каза:
— Аферата „Янг“… подсилва недоказаните подозрения, че Съединените щати вършат задкулисни машинации с ООП.
По-късно Янг се опита да защити действията си с думите:
— Не съм лъгал, просто не казах цялата истина. Наблегнах в обяснението си (пред Държавния департамент), че ще дам официална версия и наистина дадох такава, което обаче не може да се окачестви като лъжа.
Но стореното — сторено. Бяхме попречили на Янг и щеше да мине доста време, преди американците отново да се опитат да преговарят с ООП. И тъй, чрез шпионската си мрежа „Ал“ бе успял да съсипе кариерата на един от най-близките приятели на Картър, който за свое нещастие не бе признат за приятел на Израел.
Бяха минали няколко дни, след като новината бе избухнала в пресата, и Ури Динур докладва, че положението става много напечено и трябва да го преместят. Затвориха всички тайни квартири на „Мосад“ в Ню Йорк, а дейността им продължи в други градове. „Мосад“ очакваше да му потърсят отговорност, но нищо подобно не се случи. Беше все едно да слушаш как бомбата свири, падайки надолу. Чакаш я да се взриви най-сетне, но нищо не става.
Но тази политическа волност не остана без последици и се превърна в една от най-грозните глави в отношенията между евреи и чернокожи в САЩ.
Черните американски водачи бяха възмутени от оставката на Янг. Майор Ричард Хачър от Гари, Индиана, заяви в списание „Тайм“, че оставката е принудителна и е „обида за чернокожите“. Бенджамин Хукс, изпълнителен директор на националната асоциация за напредък на цветнокожите (НАНЦ), допълни, че „Янг е превърнат в изкупителна жертва на обстоятелства, стоящи извън контрола му“. Каза също, че „Янг би трябвало да получи президентски медал“ за „изключителните си способности на дипломат“, вместо да загуби работата си.
Преподобният Джеси Джексън, който по-късно стана кандидат за президент на САЩ, заяви:
— Огромно е напрежението, което тази принудителна оставка предизвиква в страната. Днес отношенията между евреи и чернокожи са по-лоши, откогато и да било през последните 25 години.
Самият Янг намекна, че не очаква сериозни стълкновения между чернокожите водачи и еврейската общност, но със сигурност приятелските отношения ще охладнеят.
— Разширяващите се връзки между чернокожите и Средния изток в никакъв случай не бива да се възприемат като антиеврейски. Дори и да са пропалестински в известен смисъл, еврейската общност трябва да поеме отговорността да се справи с това, без да създава расистки настроения — допълни Янг.
Останалите чернокожи водачи искаха да знаят защо Янг е бил уволнен след срещата си с ООП, а за американския посланик Улф, който бе изтъкнат еврейски лидер, нямаше никакви последствия. Разбира се, главната разлика бе в това, че Улф не бе тръгнал да лъже, след като го бяха хванали.