Донован се надяваше да разсее всички съмнения относно израелското участие в саботажа и пак изтъкна теорията си за индустриалния шпионаж. После добави, че ако Халим наистина иска да започне нов живот, може сам да потърси помощта на израелците. Имаше поне две причини да му го предложи: така щеше да избегне подозренията, че е свързан по някакъв начин с тях, а освен това съществуваше и шансът Халим да бъде директно вербуван.
— Те ще ти плащат. Ще ти дадат нова самоличност и ще те пазят. В техен интерес е да знаят всичко възможно за този завод.
— Не, не мога — заяви Халим. — Не и с тях. Отивам си вкъщи.
Така и направи.
Въпросът за Месад все още стоеше на дневен ред. „Мосад“ таеше надежда да го вербува, защото той бе един от малцината арабски учени, чието мнение тежеше в областта на атомната физика, а освен това бе в тесни връзки с висшите военни и цивилни институции в Ирак. Все пак независимо от неволната помощ, оказана от Халим, някои ключови положения оставаха неизяснени.
На 7 юни 1980 година Месад за пореден път посети Париж. Целта на пътуването му бе да декларира последните решения около сделката. По време на визитата си в Сарсел той каза на френските учени следното:
— Предстои коренна промяна в цялата история на арабския свят.
Точно от това се страхуваше Израел. Те се бяха добрали до няколко френски телекса, в които се даваха подробности за пътуването на Месад и адреса, където щеше да отседне (хотел „Меридиен“, стая 9041). Това направи по-лесно монтирането на подслушватели още преди пристигането му.
Месад бе роден на 11 януари 1932 година в Банхам, Египет. Той беше сериозен и надарен учен, чиято гъста черна коса бе започнала видимо да оредява. В паспорта му бе отбелязано, че работи като лектор във факултета по атомно инженерство към Александрийския университет.
По-късно в интервю за един египетски вестник неговата съпруга Замуба заяви, че тя и мъжът й имали намерение да прекарат отпуската си в Кайро заедно с трите си деца (две момичета и едно момче). По нейните думи той дори бил купил самолетните билети, когато му позвънили служебно от завода „Сарсел“. Чула го да казва:
— Защо аз? Мога да изпратя друг специалист.
От този момент нататък той станал много нервен и раздразнителен и тя стигнала до извода, че към френското правителство работи израелски шпионин, който подготвя капан за съпруга й.
— Естествено, че съществуваше опасност. Той ми казваше, че би продължил работата по създаването на бомбата дори ако трябва да заплати за това с живота си.
Официалната история, която френските власти разпространиха за пресата, бе, че Месад е намерил смъртта си, след като се запознал в асансьора с някаква проститутка, когато се прибирал в стаята си на деветия етаж. Това се случило на 13 юни 1980 година. Било около седем часа вечерта, а навън бушувала ужасна буря. Всъщност „Мосад“ вече знаеше, че Месад не е особено верен в брачните си взаимоотношения и че редовно прекарва приятни мигове с компаньонката, известна с прякора Мари Експрес. Срещата му с нея бе насрочена за 19:30 часа. Истинското й име беше Мари-Клод Магал, същата, която Рен бе изпратил на Халим в началото. Въпреки че тя свърши доста работа за „Мосад“, така и не разбра кои са действителните й работодатели. Не се и интересуваше, защото й плащаха добре.
Знаеха също, че Месад е костелив орех за разлика от мекия Халим. И тъй като щеше да остане само няколко дни, взеха решение да подходят към него директно.
— Ако се съгласи, значи е вербуван — обясни Арбел. — Ако не, значи е мъртъв.
Той не се съгласи.
Йехуда Гил, катса, който владееше арабски, беше изпратен при Месад малко след пристигането на Магал. Месад отвори вратата само колкото да надзърне, но без да сваля веригата, и изстреля:
— Кой си ти? Какво искаш?
— Праща ме сила, която би платила пребогато за сътрудничеството ти — рече Гил.
— Изчезвай, куче такова, или ще извикам полицията — отвърна Месад.
И Гил изчезна. Всъщност незабавно отлетя за Израел, така че никой да не го свърже с по-нататъшната съдба на Месад.
А колкото за самия Месад, него го чакаше друго.
„Мосад“ не екзекутира никого, ако преди това не е цапал ръцете си с невинна кръв. Този човек обаче щеше да пролее кръвта на израелските деца, ако изпълнеше замислите си. Така че защо беше нужно да се протака?
Във всеки случай израелското разузнаване поне изчака да минат няколко часа, докато Магал напусна удовлетворения Месад. Нека умре щастлив!
Двама непознати се промъкнаха безшумно през нощта в апартамента на Месад с помощта на шперц и му прерязаха гърлото, докато спеше. На следната сутрин чистачката първа откри обляното в кръв тяло. Тя щеше да влезе в стаята много преди това, но табелата с надпис „НЕ МЕ БЕЗПОКОЙТЕ“, която бе окачена на вратата, я възпираше. Накрая се престраши и почука. Когато никой не се обади, тя отвори с резервния ключ.