Голямо количество амуниции и оръжие ча ООП пристига по море от Либия, като част от него минава през Кипър или по така наречения маршрут ТТ: от Триполи, Либия до Триполи в Ливан. По онова време израелците получаваха данни за либийските маневри и чрез Централноафриканската република и Чад, които имаха сериозни стълкновения със силите на Кадафи по границите си.
„Мосад“ имаше свои „морски наблюдатели“, обикновено цивилни граждани, вербувани от центровете в Европа, чиято единствена задача бе да правят снимки на корабите, влизащи в пристанището. За наблюдателите не съществуваше пряка опасност, а така все пак се получаваха някакви визуални данни за движението в пристанищата. Но те рядко засичаха оръжейни доставки — въпрос на късмет и нищо повече. Затова беше крайно необходима по-конкретна информация за транспортите, пристигащи и заминаващи от Триполи и Бенгази.
На заседание на отдела на „Мосад“, разследващ действията на ООП, и клона на „Цомет“ за Франция, Белгия и Обединеното кралство се взе решение да вербуват някой пристанищен контрольор или още по-добре служител от командването на флота в Триполи, който да има достъп до специална информация за имената на корабите, местоназначението и товарите им. Наистина „Мосад“ знаеше имената на корабите на ООП, но рядко можеше да определи къде се намират в даден момент.
А за да ги плениш или потопиш, трябва да знаеш къде да ги търсиш. Това трудно може да се научи, ако не знаеш маршрута на набелязания кораб или точния час на отплаването му. Много от тях се движат близо до брега, в „Мосад“ наричат това „страх от дълбокото“. Целта им е да не навлизат навътре в открито море, където по-лесно ще бъдат уловени от радарите. Голям проблем представлява засичането на кораб, движещ се близо до брега, защото планините дават радиоехо, което замъглява образа, а ако корабът е влязъл в някое по-закътано пристанище, изобщо няма начин да се открие. След като отново се появи, не може вече да се определи със сигурност дали е същият. По Средиземно море плават множество съдове. Там е Шести американски флот, руски бойни кораби и безброй други търговски, пътнически и риболовни съдове от цял свят. „Мосад“ не можеше да прави каквото си иска. Всички средиземноморски държави разполагат със собствени радари, така че „Мосад“ е задължен да действа много внимателно.
Лесно беше да се каже „Събери ми информация от територията на Либия“, но трудно да се осъществи. Не можеха да изпратят там човек, който да вербува директно, защото опасността бе голяма. Дълго време „Мосад“ си блъска „главата“ над този проблем. Най-сетне на един му хрумна, че за начало е добре да се телефонира в пристанището в Триполи, за да научат кой би могъл да им предостави информацията, която искаха. Така поне можеха да стеснят задачата до нещо по-конкретно. Човекът, който даде идеята, бе работил като „репортер“ в Тунис и Алжир за „Африк-Ази“30. Вестникът излизаше на френски, но засягаше основно събития от арабския свят.
Случаят с тази подмината възможност бе типичен за хора, които дотолкова са потънали в интриги и сложни задкулисни машинации, че забравят елементарни неща. И така, обадиха се от специален телефон в Тел Авив, свързан с една парижка кантора, в случай че някой решеше да проследи сигнала. Кантората принадлежеше на френска застрахователна компания, собственост на саян.
Катсата се представи в ролята на застрахователен агент. Той имаше дори частен кабинет със секретарка. Секретарката бе така наречената „бат левейха“, което означава „ескорт“ (но не в сексуален смисъл). Просто се има предвид местна жена, не непременно еврейка, която се наема като помощник-агент и върши работата на секретарка. Разбира се, тя знае, че е вербувана от израелското разузнаване чрез местното посолство.
Това се основава на идеята за „микрим ве тгувот“, или „действия и противодействия“. Знаеха много добре какво действие са предприели и очакваха съответната реакция. А за всяка реакция имаше ново действие. Прилича на огромна игра на шах, само дето никога не планираш повече от два хода напред, за да не станат нещата прекалено сложни. Всичко е част от нормалната подготовка на операцията.
В помещението с телефоните освен катсата бяха дошли Менахем Дорф, шеф на отдела за ООП, и Гидон Нафтали, главен психиатър на „Мосад“, чиято задача бе да слуша да направи светкавичен анализ на човека от другата страна на линията.
Първият, който вдигна слушалката, не говореше френски, затова повика друг. Вторият назова по име отговорника и каза, че последният ще се върне след половин час, след което тресна слушалката.