Когато катсата се обади втори път, поиска направо да разговаря с ръководителя на пристанището и щом го свързаха с него, се представи за застрахователен агент на френската компания, която се интересува от инвестиции.
Нямаха право на втори опит и заложиха всичко. Не само че историята трябваше да звучи убедително, но и човекът трябваше да внушава доверие. Катсата обясни на слушателя си с какъв бизнес се занимава и че искат да знаят повече подробности за корабите в пристанищата, а също така кой отговаря за работата.
— Аз отговарям — отвърна другият. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Знаем, че понякога при вас акостират кораби, чиито собственици твърдят, че са изгубени или повредени. Ние поемаме тяхната застраховка, но не винаги можем да проверяваме твърденията им от първа ръка, а бихме искали да знаем повече.
— Какво по-точно?
— Ами например искаме да научим дали по тези съдове се извършват ремонтни работи, дали ги товарят, или разтоварят. Както знаете, нямаме свой представител там, но бихме желали да наемем човек, който да защитава нашите интереси. Ако можете да ни препоръчате някого, ще ви бъдем безкрайно задължени, а освен това ще му предложим и прилична заплата.
— Мисля, че мога да ви помогна — обади се човекът. — Разполагам с информацията, която ви интересува, и не виждам нищо нередно в това, след като обсъждаме гражданския трафик, а не военните превози.
— Военноморският флот не ни засяга — успокои го катсата. — Не застраховаме бойни кораби.
Разговорът продължи 10–15 минути, през което време катсата попита за пет или шест кораба. Само един от тях беше в ремонт — транспорт на ООП. После поиска адреса, на който да превежда парите, и даде своя телефон и адрес на ръководителя на пристанищния надзор, като му каза да се обажда всеки път, когато разполага с полезна информация.
Нещата потръгнаха толкова добре, че катсата се осмели да попита човека дали не би приел и някаква странична работа като агент на застрахователната компания извън обичайните му задължения по пристанището.
— Може би ще се заема с продажба на застраховки — отвърна той, — но само на хонорар и без да се обвързвам с някакви обещания. Трябва да видя как ще потръгнат нещата.
С това разговорът приключи. Вече имаха платен агент на пристанището, макар той да не подозираше, че е вербуван.
Следващата им задача бе да съберат бизнесотдела на „Месада“ и да скалъпят някакъв наръчник на застрахователя, който да е смислен и същевременно да позволява да събират цялата необходима информация. Няколко дни по-късно наръчникът замина за Триполи. При вербуването, ако дадеш някому телефон или адрес, той трябва да остане валиден поне през следващите три години, дори ако нещата никога не стигнат до следващ етап — освен в случаите, когато възниква конфронтация и катсата се окаже в опасност. Тогава всичко приключва незабавно.
През следващите два месеца нововербуваният докладваше редовно, но в едно от обажданията си спомена, че е прочел наръчника и все още не му е ясно какво означава да си агент на компанията.
— Аха — рече катсата. — Спомням си, че когато го видях за първи път, също не успях да разбера този параграф. Слушай, кога започва отпуската ти?
— След три седмици.
— Чудесно. Вместо да обсъждаме всичко това по телефона, защо не дойдеш във Франция на наши разноски? Ще ти изпратя билета. Работил си много усърдно за нас и ще е добре, ако ти предоставим някаква премия, примерно летуване в Южна Франция. Ще съчетаем полезното с приятното. А в интерес на истината, ако дойдеш тук, това ще облекчи частично данъците, които плащаме.
Човекът бе крайно озадачен. „Мосад“ му плащаше по 1000 долара месечно, а ето вече три пъти пътуваше до Франция. Беше полезен, но нямаше никакви връзки извън пристанището, така че не бе нужно да го излагат излишно на опасност. Щом узнаха това, най-доброто бе да изоставят плановете си да му възлагат допълнителни задачи и да го изполват само като информатор за корабите на ООП.
В началото искаха от него данни за малка част от корабите, влизащи в пристанището, с претекста, че именно те са застраховани при тях. По-късно обаче го накараха да им предаде списъка на всички по-големи съдове в доковете. Обещаха да му повишат заплащането. Обясниха му, че така могат да предоставят данни и на другите застрахователи, които естествено ще дават пари за тази информация. Съвсем логично бе да му плащат повече при това положение.
И така той се върна щастлив в Триполи, откъдето продължи да им изпраща нови данни за пристанищния трафик. Веднъж в пристанището влезе корабът на Абу Нидал, омразния водач на една от най-войнствените фракции в ООП. Товареха на борда му военна техника, включително и преносими гранатомети и куп други оръжия, които израелците за нищо на света не искаха да попаднат в ръцете на палестинските партизани.