В процеса на разследването френската полиция заяви, че това е работа на професионалисти. Нищо не бе взето. Нито пари, нито документи. Само една кърпа със следи от червило бе намерена на пода в банята.
Магал изпадна в ужас, когато научи за убийството. В края на краищата Месад си беше съвсем жив, когато тя го остави последния път. Отчасти, за да се защити, и отчасти, за да сподели обзелите я подозрения, тя разказа в полицията, че Месад бил силно раздразнен, защото някакъв човек се опитал да купи от него информацията, с която разполагал.
Магал довери тревогите и действията си на един свой приятел, предшественика на Халим, който неволно предаде наученото на агента на „Мосад“.
Късно през нощта на 12 юли 1980 година, докато Магал стоеше на обичайното си работно място на булевард „Сен Жермен“, един черен мерцедес спря до бордюра и шофьорът й направи знак да се приближи до прозорчето откъм неговата страна.
В това нямаше нищо странно, но веднага щом палавницата се приближи до потенциалния си клиент, втори черен мерцедес се появи иззад ъгъла и даде пълна газ надолу по авенюто. В последния момент шофьорът на спрялата кола блъсна силно Магал назад и тя падна по гръб направо под гумите на връхлитащия автомобил. Загина моментално. Двете коли изчезнаха в парижката нощ.
Въпреки че и Магал, и Месад бяха убити от „Мосад“, обстоятелствата, които доведоха до решенията за смъртта им, бяха различни в двата случая.
Първо, Магал. Тя станала твърде неудобна за главното управление в Тел Авив едва когато след декодирането и прецизния анализ на многобройните доклади се изяснило, че е отишла в полицията и това би могло да създаде сериозни трудности.
Тези опасения са били предавани нагоре по служебната стълбица, докато най-сетне се появили на бюрото на самия шеф на „Мосад“, където е било взето и окончателното решение, а именно „да се обезвреди“.
Нейното убийство влиза в категорията на операционното обезопасяване: извънредна ситуация, възникваща по време на секретна задача, когато решенията следва да се вземат относително бързо предвид конкретните обстоятелства.
Обаче решението да бъде отстранен Месад бе плод на един свръхсекретен вътрешен механизъм, в който бяха необходими подробно изложените причини за „екзекуцията“ и одобрението на министър-председателя на Израел.
Броят на хората, обсъждани по горната схема, често варира в широки граници, от един или двама до повече от сто, в зависимост от размерите на антиизраелската терористична дейност.
Обикновено шефът на „Мосад“ отправя молба до министър-председателя нечие име да влезе в списъка за екзекутиране. Ще дам следния пример: терористи поразяват израелска мишена, което не означава, че жертвите са непременно от еврейски произход. Може да бъде бомбен атентат срещу бюрото на Ел Ал в Рим, загинали са италианци. Обаче атентатът е насочен срещу Израел, защото цели да накара хората да не пътуват с Ел Ал, израелската авиокомпания.
Да допуснем, че „Мосад“ знае със сигурност, че Ахмед Джабраил е инициаторът, който е планирал или организирал атентата. Тогава името му ще бъде препратено до министър-председателя, който на свой ред го посочва на специален съдебен комитет. Този комитет е така дълбоко засекретен, че дори Върховният съд на Израел не подозира за съществуването му.
Заседанията са подобни на тези във военните съдилища, а присъдата над терористите се произнася в отсъствието на обвиняемите. Съдебните заседатели са хора от разузнаването, военни и представители на съдебната власт. Събранията се провеждат на различни места, често в нечия частна резиденция. Личният състав на комитета и мястото на процеса се сменят при всеки разглеждан случай.
Двама адвокати се определят по делото, единият представя държавата, сиреч обвинението, а другият — защитата, въпреки че обвиняемият дори не подозира за провеждания процес. Накрая съдът преценява въз основа на показанията дали този човек — в случая Джабраил — да бъде подведен под съдебна отговорност. Ако бъде признат за виновен, а това обикновено е така, съдът може да вземе две решения: или човекът да бъде доведен в Израел и съден в гражданско съдилище; или ако това е свързано с твърде голям риск или направо невъзможно, да се екзекутира при първи удобен случай.