Все пак, за да създадат впечатлението, че сътрудничат изцяло, хората от „Сейфаним“ разгърнаха карти по стената и предоставиха на американците голямо количество данни относно местата, където обикновено се пазеха заложниците: наистина те непрекъснато се сменяха, но „Мосад“ можеше със завидна точност да посочи последното им местонахождение. „Мосад“ подмина много подробности, които бе събрал от собствените си източници, но американците решиха, че от така представената картина могат да преценят дали си струва да се търсят по-конкретни данни. Всичко това бе част от една грубо скроена, но доста ефективна система — „услуга за услуга“. Трупаха се червени точки като бъдещ капитал.
В края на срещата Адмони получи пълен отчет. Американците се върнаха обратно, за да обсъдят нещата помежду си. Два дни по-късно те отново се появиха с молба да получат конкретни данни по един въпрос, който беше споменат още през първото им посещение. ЦРУ смяташе, че това би могло да се окаже диамант в сметта, но искаха да са сигурни в предположенията си. Налагаше се да говорят със самия информатор.
— Оставете тая работа — каза човекът от „Мосад“. — Никой не разговаря с информаторите.
— Окей — рече служителят на ЦРУ — Вярваме ви. Позволете ни тогава да разговаряме с катсата!
„Мосад“ грижливо пази самоличността на катсите си. Не могат да рискуват да ги видят външни лица. В крайна сметка, кой знае къде могат да ги разпознаят по-късно? Катса, който работи в Бейрут днес, утре може да бъде прехвърлен на съвсем друго място, където да го засече служителят на ЦРУ и цялата операция ще се провали. Все пак съществуват много начини да се проведе един разговор, при който двете страни да не се срещнат очи в очи. Достатъчно е да се постави екран между двамата, така че гласът да се изкривява, или пък катсата да е с качулка. Но „Мосад“ нямаше намерение да помага чак толкова. Независимо от преките нареждания на „шефа“ им Перес, служителите на „Сейфаним“ обясниха, че трябва да поискат разрешение от директора на „Мосад“. Из главната квартира плъзна слухът, че на Адмони му се пече яйце на задника. Съпругата му, която бе дъщеря на шефа на „Цомет“, също не беше щастлива. Явно бе неразположена — поне така разправяха. По обед в столовата всички приказваха за проблема със заложниците. Вероятно по пътя си до столовата историята е била леко преувеличена, но се твърдеше, че Адмони бил казал:
— Тия смотани американци! Може би искат да им измъкваме заложниците вместо тях. Да не би да са мръднали нещо?
Във всеки случай отговорът бе не. ЦРУ не биваше да се среща с катса. Нещо повече, обясниха на американците, че информацията, която са получили, е стара и се отнася за съвсем друг случай, така че няма нищо общо с Бъкли. Това не бе вярно, но за да замажат нещата още повече, помолиха американците да изоставят интересуващите ги данни и да насочат усилията си за спасяването на останалите заложници. Дори обещаха да удвоят усилията си да им помогнат в замяна на това.
Много хора в службата смятаха, че „Мосад“ ще съжалява за тази работа някой ден. Но доволните бяха още повече. Всеобщото отношение беше:
— Ама им дадохме да се разберат. Няма да станем изтривалка на янките. Ние сме „Мосад“. Най-добрите.
Именно загрижеността за Бъкли и останалите заложници накара Кейси да заобиколи указите на Конгреса и да се замеси в плана за доставка на забранени оръжия на Иран в замяна на безопасността на американските заложници, което в крайна сметка доведе до скандала „Иран-контри“. Ако „Мосад“ беше по-склонен да сътрудничи в самото начало, това би спасило живота на Бъкли и останалите и не би причинило онзи ужасен политически скандал в САЩ. Перес веднага разбра, че сътрудничеството е в интерес на Израел, но „Мосад“ и в частност Адмони имаха други интереси и ги преследваха безмилостно.
Последната трагедия, свързана с израелското нахлуване в Ливан, бе, че цялата мрежа от агенти се разпадна след закриването на центъра ни „Подводница“. Много от тях бяха убити. Някои се измъкнаха благополучно.
Израел не започна тази война и не я завърши. Това е, като да се включиш в играта на 21 в някое казино. Не си първият и не си последният, но все пак участваш. За съжаление Израел не улучи нито един джакпот.
През този период съветникът на Перес по въпросите на тероризма беше Амирам Нир. Когато Перес заподозря, че „Мосад“ не играе честно с американците, той реши да използва Нир като своя лична свръзка между двете държави. Ето как Нир се свърза с американския полковник Оливър Норт, главно действащо лице в последвалия скандал „Иран-контри“. В схемата на действие положението на Нир бе да носи небезизвестната библия с автограф от Роналд Рейгън, когато Норт и бившият секретар на Щатите по националната сигурност пристигнаха с фалшиви ирландски паспорти в Иран да продават оръжие. Парите от продажбата бяха използвани за закупуване на оръжие за никарагуанските контри, подкрепяни от САЩ.