Нир определено се познаваше с влиятелни личности и беше вътрешен човек. Той изигра важна роля в залавянето на похитителите на пътническия кораб „Акиле Лауро“ през 1985 година, също така уведоми тогавашния вицепрезидент на Щатите (бивш директор на ЦРУ) Джордж Буш за преговорите около оръжейните доставки за Иран.
Известно бе, че Нир е направил изявление относно съвместните действия с Норт в някои антитерористични операции през 1985 — 1986 година като част от американо-израелското споразумение. През ноември 1985 Норт приписа на Нир идеята да се използват парите от продажбата на оръжия в Иран, за да се финансират други секретни операции.
Участието на Нир във всичко това става още по-загадъчно поради връзката му с потайния ирански бизнесмен Манухер Горбанифар. В крайна сметка директорът на ЦРУ Бил Кейси предупреди Норт, че по всяка вероятност Горбанифар е агент на израелското разузнаване. Все пак Горбанифар и Нир успяха да измолят помощта на Иран за освобождаването на преподобния Лорънс Дженко, американски заложник, когото ливанските екстремисти държаха до 29 юли 1986 година. Няколко дни след освобождението на Дженко Нир уведоми Джордж Буш, че трябва да освободи оръжейните доставки за Иран.
Горбанифар бе информатор на ЦРУ от 1974 година. Именно той пусна слуховете през 1981 година за либийските наемници, пристигнали в САЩ, за да убият президента Рейгън. Две години по-късно ЦРУ разбра, че слуховете са чиста проба измислица, и прекрати отношенията си с него, а през 1984 издаде официално съобщение, че Горбанифар „умее да фабрикува полуистини“.
Но дори и така, именно Горбанифар издейства помощния заем от пет милиона долара от саудитския милиардер Аднан Хашоги, чрез който Израел и Иран преодоляха недоверието си един към друг по отношение на сделките с оръжие. Самият Хашоги беше вербуван за агент на „Мосад“ години по-рано. Всъщност забележителният му частен изтребител, за който много се писа, бе произведен в Израел. Хашоги не получаваше заплата от „Мосад“, както повечето агенти, но използваше парите на „Мосад“ в голяма част от сделките си. Отпускаха му се заеми всеки път, когато поискаше, а „Мосад“ бе инвестирал значителни суми в компаниите на Хашоги. Всъщност парите принадлежаха на Овадия Гаон, еврейски мултимилионер, роден в Мароко, който живееше във Франция. Обръщаха се към него, ако им трябваше крупен заем.
Все пак Иран не искаше да плати, докато оръжието не пристигнеше на негова територия, а Израел нямаше намерение да изпрати 508-те ракети „TOW“, преди да е получил парите. Така помощният заем от Хашоги се оказа от решаващо значение за осъществяването на сделката. Скоро след продажбата бе освободен още един американски заложник, преподобният Бенджамин Уиър. Това убеди американците, че независимо от качествата си на ненадминат лъжец Горбанифар е полезен заради контактите си с Иран. По същото време Израел продаваше оръжия на стойност 500 милиона долара на Аятолах Хомейни и несъмнено Горбанифар и съдружникът му Нир използваха това, за да уреждат освобождаването на американските заложници.
На 29 юли 1986 година Нир се срещна с Буш в хотел „Цар Давид“ в Йерусалим. Подробностите от срещата са записани в строго секретния меморандум от три страници, направен от Крейг Фулър, „кадровика“ на Буш. Цитира се как Нир обяснява на Буш участието на Израел:
— Преговаряме с най-крайните елементи (в Иран), защото сме разбрали, че само те са в състояние да издействат освобождаването на заложниците ви, а умерените не могат.
А Рейгън често повтаряше, че се занимават само с „умерените“ в Иран по въпроса за оръжейните доставки. Нир каза на Буш, че израелците са задвижили нещата.
— Започнахме тази операция, осигурихме базата и транспорта.
Нир бе призован после като главен свидетел в процеса срещу Норт през 1989 година около скандала „Иран-контри“, защото бе споменал за антитерористичните операции, провеждани от него и Норт през 1985 — 1986 като част от американо-израелското споразумение. Свидетелските му показания биха причинили много главоболия не само на администрацията на Рейгън, но и като цяло, предвид ролята на Израел в аферата.