Тъй като вече бях на служба във въоръжените сили, нямах чувството, че пренебрегвам дълга си. Това бе достатъчна компенсация. На всичкото отгоре бях и доста десен в убежденията си — политическите, не социалните. Вярвах, че двете могат да съжителстват едновременно, особено в Израел. Както и да е, аз наистина исках тази работа, но просто не желаех да съм далеч от семейството си за толкова дълго.
По това време още не ми бяха казали точно с каква работа се захващам, но по-късно, когато вече бях в редовете на „Мосад“, научих, че съм зачислен в отряда „Кидон“ — групата от отдел „Месада“, която изпълняваше присъдите. (Новото име на „Месада“ е „Комемиут“ — отделът, отговорен за бойните операции.) Но все пак не бях наясно на какво си струва да посветя живота си.
През 1981 година напуснах флотата, след като бях служил в Ливан в началото на войната. С дипломата си художник график се реших да започна собствен бизнес и се захванах със стъклопис. Създадох няколко цветни прозореца, но когато се опитах да ги продам, се оказа, че изписаните прозорци съвсем не са така популярни в Израел, защото отчасти напомняха на хората за църква. Никой не пожела да ги купи. Неколцина проявиха желание да изучат този занаят, така че се принудих да превърна магазина в училище.
През октомври 1982 година в дома ми пристигна телеграма, че в четвъртък между 9:00 и 19:00 трябва да се обадя на някакъв телефон и да питам за Дебора. Веднага позвъних. Дадоха ми адрес на партера на „Хадара Дафна“, известно учреждение на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив — една от ония сиви, бетонни грамади, така популярни в Израел. По-късно научих, че там се помещава главната квартира на „Мосад“.
Влязох във фоайето. Вдясно се виждаше ярката табела на банка, а над входа вляво бе поставен незабележимият надпис „Набори на службата за сигурност“. Предишните ми преживявания все още витаеха в мен. Чувствах, че пропускам нещо съществено.
Бях пристигнал с един час по-рано, тъй като горях от нетърпение, затова отидох в кафенето на втория етаж, където входът е свободен. В тази част на сградата работеха няколко частни кантори, които придаваха на мястото доста ежедневен вид, само че главното управление на „Мосад“ е вместено като сграда в сградата. Взех си един сандвич със сирене — сигурно никога няма да го забравя. Докато похапвах, се оглеждах наоколо, за да разбера дали и някой друг не е бил повикан също като мен.
В уречения час слязох долу и ме поканиха в малка, оскъдно обзаведена стая с бюро от светла дървесина в средата. На него имаше телефон и кошче за документи, а на стената висяха огледало и портрет на мъж, чието лице ми се стори странно познато, макар и да не успях да се сетя кой всъщност е той.
Чаровният господин зад бюрото отвори някаква малка папка, прегледа я набързо и рече:
— Нуждаем се от хора. Главната ни задача е да спасяваме евреите навсякъде по света. Смятаме, че си подходящ. Ние сме като семейство. Работата е тежка, а може да се окаже и опасна, но не мога да ти кажа нищо повече, докато не минеш през някои тестове.
Човекът поясни, че след всяка серия тестове ще ми се обаждат. Всичко свършваше в момента, когато се провалях на някой от тях. Подробностите около следващия поред тест щях да получавам само след като съм издържал предходния.
— Ако се провалиш или се откажеш, повече няма да се свързваш с нас. Не може да се иска преразглеждане. Решаваме и това е краят. Разбрано?
— Да.
— Чудесно. След две седмици искам да си тук в девет часа сутринта и започваме с тестовете.
— Значи ли това, че ще трябва често да отсъствам от къщи?
— Не, не значи.
— Добре. След две седмици ще дойда.
В уречения ден ме въведоха в просторно помещение. Освен мен там имаше още деветима седнали на ученически чинове. На всички ни раздадоха по един въпросник от тридесет страници с най-различни тестове, предвидени да определят що за човек си и как разсъждаваш. Веднага щом попълнихме въпросниците и им ги върнахме, ни беше казано:
— Ние ще ви потърсим.
Седмица по-късно отново ме повикаха при някакъв човек, който трябваше да провери моя английски, макар че говоря свободно, и то без израелски акцент. Попита ме за значенията на много жаргонни изрази, но явно бе малко по-изостанал от времето с някои от по-новите. Зададе ми също и доста въпроси за градове от Канада и Щатите, кой е президент на САЩ и други работи от сорта.