За начало обявих, че ще прехвърля около 150 000 щатски долара. По-късно, ако всичко потръгне добре, щях да прехвърля още пари. Всъщност с деловата част приключихме за 10–15 минути, след което преминахме на по-леки теми. За по-малко от час вече знаех всичко за него.
Щом изпълних и тази задача, ме откараха в хотел „Тал“ заедно с още двама колеги и ни наредиха да чакаме там, докато пристигнат и другите. Бяха минали едва десет минути, когато във фоайето влязоха шест души. Един от тях ме посочи и каза:
— Ето го.
— Тръгвай с нас — рече другият. — Нали не искаш да вдигаме гюрултия в хотела.
— Какво значи това? — попитах аз. — Не съм направил нищо нередно.
— Тръгвай с нас! — повтори оня, изваждайки служебната си значка.
И тримата ни качиха в някакъв фургон, завързаха ни очите и тръгнахме на зигзаг из града. Накрая ни отведоха в някаква сграда все така с вързани очи и ни разделиха. Чувах, че наоколо минават хора. Скоро ме затвориха в някакво тясно помещение и ми казаха да чакам.
След около два-три часа ме изведоха навън. През всичкото време бях седял върху тоалетната чиния в малка баня. Действието се развиваше в Академията (учебната академия на „Мосад“) на втория етаж, макар че тогава дори и не подозирах къде се намирам. Отведоха ме в друга тясна стая на същия коридор. Щорите бяха спуснати, а пред мен стоеше мъж с вид на бияч. В окото му имаше черна точица: изглеждаше, сякаш е с две зеници. Изгледа ме мило и взе да ме пита за разни работи. Името ми. Какво съм търсил онзи ден в хотела, когато съм разглобил телефона. Бомба ли съм искал да поставя? Къде живея?
По едно време каза, че ще ме закарат вкъщи. Знаех, че мястото всъщност е голо поле, и се разхилих неудържимо. Попита ме защо се смея, и му отвърнах, че намирам ситуацията за много комична. Мислех си какво ли ще стане, когато ме закарат там и аз изрева:
— Къщата ми! Къде ми е къщата? — Въобще не можех да спра да се смея.
— Сигурно се шегувате — изхълцах аз. — Какво всъщност искате?
Той каза, че искал жилетката ми. Беше чудна дреха, производство на Пиер Балман. И я прибра. След това ме накара да се съблека. Когато ме върнаха обратно в банята, бях чисто гол. Малко преди да вляза вътре, някой изля отгоре ми цяла кофа леденостудена вода.
Оставиха ме да треперя от студ двадесетина минути и пак ме заведоха при същия човек.
— Още ли ти е смешно? — попита ме той.
Четири-пет пъти ме разкарваха между кабинета и тясната баня. Ако някой почукаше на вратата на кабинета, се налагаше да се крия под масата. Това се случи поне три пъти. Най-сетне човекът ми рече:
— Не го взимай навътре. Получи се недоразумение.
Върна ми дрехите и ми каза, че ще ме закарат там, откъдето ме бяха прибрали. Отново ми вързаха очите и ме вкараха в колата, но тъкмо да потеглим, и някой се провикна:
— Чакай малко! Върнете го! Проверихме адреса, а там няма нищо.
— Не разбирам какво имате предвид — обадих се аз, но те отново ме прибраха в банята.
Минаха още двадесет минути и те ме повикаха в кабинета, където ми казаха:
— Съжаляваме, станала е грешка!
После ме откараха в „Кънтри-клуба“, отново се извиниха и си тръгнаха.
На четвъртата сутрин от първата ни седмица всички ни събраха пред една стая и взеха да ни привикват поотделно за разговор.
Попитаха ме:
— Е, какво мислиш? Справи ли се?
— Не зная — отвърнах. — Не знам какво сте очаквали от мен. Казахте ми да постигна най-доброто, на което съм способен, и аз се постарах.
Някои ги държаха вътре по двадесет минути. Аз стоях едва пет.
Накрая ми казаха:
— Благодарим ти. Ще ти се обадим по-късно.
След две седмици те наистина се обадиха. Трябваше да се представя за рапорт рано на следващата сутрин.
Значи бях вътре. Сега щеше да се почне с главния тест.
2. На училище
В Израел съществуват няколко групи хора, които смятат, че страната непрекъснато е в опасност. Силната армия не винаги гарантира безопасността. Бях повярвал в това и аз.
Знаех, че има крещяща нужда от сигурност и че съществува организация, наречена „Мосад“. Официално тя не фигурира в израелския бюджет, но всеки е чувал за нея. Обаче това, което е известно, е епитом, върхът на айсберга. Осъзнаваш, че това е дълбоко засекретена организация и след като веднъж си влязъл в нея, правиш каквото ти се каже, защото вярваш, че всичко е заключено с върховно заклинание, което ще ти се изясни с течение на времето.