Ако си израснал в Израел, това няма как да не ти се насади в главата. Всичко започва още от юношеските бригади. Там се бях изучил да стрелям и на 14 години вече бях втори в Израел по стрелба в цел. Стрелях с карабина, тип „Щуцер“, и направих 192 точни попадения от двеста възможни, само на четири точки зад победителя.
Доста време прекарах и в армията. Така че знаех — или поне си мислех, че зная — с какво се захващам.
Не всеки израелец ще се хвърли сляпо напред, но хората, които подбират кандидати за „Мосад“, които правят психологическите тестове, търсят ентусиасти, готови на този етап да постъпват така, както им се каже. Ако задаваш прекалено много въпроси, по-късно това би могло да издъни наистина сериозна задача.
По това време членувах в Партията на труда в Херцлия и бях относително активен. Убежденията ми можеха да се окачествят като либерални, така че от този момент нататък възникна един непрестанен конфликт между тях и каузата, на която служех. Системата използваше за начало подходящите кандидати, а с течение на времето те биваха подлагани на добре организирана пропаганда и в крайна сметка излизаха с коренно противоположни възгледи. По този повод е казано, че ако смяташ да сплескаш домат, ще подбереш за целта някой по-узрял. Защо ти е зелен? И той може да се смачка, но по-трудно.
Първите ми шест седмици не протекоха много гладко. Работех в кантората в центъра на града като писар. Обаче един мразовит ден през февруари 1984 се качих заедно с още 14 други в малък автобус. Никога по-рано не бях ги виждал, но всички се почувствахме еднакво въодушевени, когато автобусчето се заизкачва по познатия стръмен хълм и накрая спря пред охранявания портал на масивната двуетажна академия.
Вече бяхме кадети. И петнайсетимата се изсипахме в просторната зала с маса за тенис в средата. Наоколо имаше въздушни снимки на Тел Авив, а зад стъклената стена се виждаше зимна градина. В другия край на залата едно вито стълбище водеше към втория етаж. Цялата сграда бе от бели тухлички, а подовете от мрамор.
Веднага разбрах, че и по-рано съм идвал тук. Когато ме влачеха към тясната баня по време на предварителните тестове, успях да зърна същото стълбище изпод превръзката на очите си.
Не след дълго се появи някакъв мургав мъж със сивееща коса и ни отведе през задната врата в една от четирите класни стаи. Каза ни, че след малко при нас ще дойде директорът.
И това помещение бе просторно, с прозорци от двете страни и черна дъска отпред. В средата бе поставена дълга Т-образна маса и шрайбпроектор отгоре й. Нашият випуск щеше да се води като „Кадет 16“, защото бе шестнадесетият поред, който влизаше в Академията на „Мосад“.
Скоро чухме бързи стъпки по чакълестия паркинг отвън и в стаята влязоха трима души. Първият бе нисък и мургав с доста приятна външност. Вторият, който ми се стори познат, беше по-възрастен и с фини черти, а третият бе поне метър и осемдесет и пет сантиметра, с руса коса и очила с позлатени рамки. Изглеждаше на около 50 и носеше риза с къс ръкав и жилетка. Насочи се към председателското място, докато останалите двама седнаха в другия край на стаята.
— Казвам се Ахарон Шерф — представи се той — и съм директор на Академията. Добре дошли в „Мосад“. Пълното название на организацията е „Ха Мосад, ле Модийн ве ле Тафкидим Майюхадим“ (Институт за разузнаване и специални операции). Девизът ни е: „Чрез измама ще спечелиш войната си.“
Почувствах, че се задушавам. Знаехме, че ще работим за „Мосад“, но да осъзнаеш, че всичко е вече действителност! Господи, трябваше да си поема дъх. Шерф — по-известен с прякора си Аралех (вместо Ахарон) — стоеше облакътен на масата, после внезапно се изправяше и пак се облягаше. Изглеждаше строг и волеви.
— Вие сте екип — продължи той. — Избрани сте измежду хиляди. Пресели сме безброй хора, за да сформираме тази група. Вие притежавате необходимите качества за всяка задача, която бихме ви поставили. Имате възможността да служите на родината си по начин, за който малцина са достойни.
Трябва да разберете, че за нас не съществуват никакви ограничения относно броя ви, тук нямаме квоти, нито щат. Бихме желали обаче всички вие да завършите, защото ужасно се нуждаем от нови кадри. От друга страна, не ще допуснем нито един, който няма 100% квалификация. Ако това означава да не пуснем никого, добре, така да бъде. И преди се е случвало.
Тази академия е единствена по рода си. Ако искате да ускорите обучението си, ще трябва да се промените из основи. На този етап сте просто суровина, що се отнася до целите на разузнаването. Когато излезете оттук обаче, ще бъдете най-добрите разузнавачи в целия свят.