— Е, вече съм мъртъв. От тебе искам да опишеш кой ме застреля, колко изстрела си чул и какво друго забеляза, което може да ни помогне да заловим убийците.
Джери разказа какво е видял, а Риф го записа на черната дъска. После се поинтересува от мнението на останалите и излезе, за да „залови убийците“. Те нямаха нищо общо с описанието ни. Въобще не ги познахме.
Всъщност двамата „терористи“ бяха Муса М., завеждащ отдел „Подготовка по операционна безопасност“, или съкратено АПАМ, и помощникът му Дов Л., който много приличаше на Тели Савалас.
— Ще ви обясним защо беше нужен целият този ребус рече Муса. — Най-често сме принудени да действаме в чужбина. Всичко за нас е или опасност, или мишена. Нямаме доброжелатели. Никога и никъде.
И все пак не трябва да се превръщаме в маниаци. Не можеш непрекъснато да мислиш за опасността, която те заплашва, нито да живееш във вечен страх, че някой те следи или наблюдава. Ако си изпаднал до това положение, няма да успееш да изпълниш задачата, за която си изпратен.
АПАМ е само допълнително удобство. То е съкращение от „Автахат Пайлут Модйенит“, или обезопасяване на разузнавателната дейност. Неговата роля е да осигури островчета на спокойствие и сигурност, така че да свършите работата си както трябва и да ви коригира, ако евентуално сбъркате. Обаче за АПАМ грешките са недопустими. Свети Архангел Гавраил може и да ви даде право на втори опит, но тук грешките са фатални.
Ще усвоявате изкуството на сигурността по етапи. Няма никакво значение колко добри сте по останалите дисциплини, нито колко сте умни и съобразителни. Ако не преценя, че сте научили АПАМ както трябва, значи сте вън от играта. Тук не се изисква някакъв по-особен талант, но е нужно старание. Трябва да знаете що е страх и как да се оправяте с него. Нито за миг не забравяйте за работата си.
Системата, в която ще бъдете обучени през следващите две-три години, е безпогрешна. Изпитана е на дело. Усъвършенствана е. И ще става все по-съвършена. Логиката и е такава, че дори и да бъде разбрана от противника, пак ще сте в безопасност.
Муса каза, че Дов ще ни стане инструктор, но и той самият щял да води част от лекциите, а също и упражненията ни. После взе разписанието на заниманията ни, вдигна го високо и рече:
— Виждате ли прозореца между последния час за деня и първата лекция на следващия ден? Ето кога ще сте на мое разположение.
Радвайте се на последната си седмица като слепци, защото от следващата ще почнем да ви отваряме очите. Вратата ми е широко отворена. Ако имате някакви проблеми, не се колебайте, а направо идвайте при мен. Но ако ми поискате съвет, ще очаквам от вас да постъпите според него.
Последната новина, която научих за Муса, бе, че е станал шеф по безопасността на всички операции в Европа. Както Ейтан, той също бе работил по-рано в „Шабак“. Преди това е бил в състава на поделение 504 към военното разузнаване за нелегално преминаване през границите. Беше строг, но не жесток. Хареса се на всички ни. Служеше с чисто сърце на идеалите си, а също така умееше да цени добрата шега.6
Преди да ни пуснат за почивните дни, заведоха всички кадети при Рути Кимчи — училищната секретарка. По едно време съпругът й бе завеждащ отдел „Набори“, а по-късно като заместник-министър на външните работи изигра важна роля за участието на Израел в безсмислената ливанска война. По-късно се замеси и в аферата с „Иранските контри“.
Учебните занятия обикновено се разделяха на пет блока: от 8 до 10, 10 до 11, 11 до 13, 14 до 15 и от 15 до 20 часа вечерта. Междучасията бяха по 20 минути, а обядът от 13 до 14 часа. Столовата се намираше в друга сграда надолу по хълма. Когато отивахме там, минавахме покрай едно павилионче, където се продаваха цигари, бонбони и сладкиши почти на вересия. По това време пушех два-три пакета цигари на ден. Почти всеки в Академията пушеше по толкова.
Занятията се разделяха на четири главни дисциплини: НАКА, АПАМ, общовоенно и прикриване.
В часовете по общовоенно изучавахме всичко, свързано с танковете, военновъздушните сили, флота, устройството на базите, съседните държави и тяхната политическа, религиозна и обществена структура. Тези последните обикновено се водеха от университетски преподаватели.
С течение на времето ставахме все по-уверени, разказвахме си вицове в час и обикновено бяхме в най-добро настроение. Три седмици след започването на курса към нас се присъедини още един — Йоси С., на 24 години. Той бе приятел с друг от кадетите, Хаим М., 35-годишен, едър плешив мъж с нос като патладжан, който владееше арабски и непрекъснато се хилеше под мустак. Хаим бе женен с две деца.