Йоси беше работил заедно с него в Ливан към поделение 504 и току-що се бе върнал от Йерусалим, където беше завършил шестмесечен курс по арабски. Владееше езика свободно, въпреки че английският му беше отчайващ. И той бе женен, а жена му вече бременна. Ортодоксален евреин, Йоси винаги носеше косата си сплетена на ярмулка7, но това, с което го запомнихме, бе успехът му сред жените. Беше просто невероятен. Жените се лепяха за него като за магнит, а той се възползваше от това в пълна мяра.
След края на занятията обикновено се отбивах в „Капулски“, едно от кафенетата на прословутата верига в Рамат Хашарон на път за дома ми в Херцлия. По-късно се присъединих към отбора верни другари Йоси, Хаим и Мишел М., специалист към френските свръзки, който се беше преселил в Израел преди войната Йом Кипур и служил в поделение 8200. В Европа бе помагал на „Мосад“, преди да дойде при нас като „експерт с препоръки“. Тъй като френският му бе матерен език, кандидатурата му беше преценена като подходяща. Така го зачислиха при нас по втория начин.
По време на висенето ни из кафенетата често правехме разни комбинации и спорехме около различния подход. Йоси винаги казваше:
— Почакайте малко. — Поръчваше торта и кафе и изчезваше нанякъде. След около половин час се връщаше и заявяваше, че тя се казвала еди-как си.
— Трябваше да й помогна — споделяше той. Интересното беше, че непрекъснато „помагаше“.
Казахме му, че накрая ще прихване нещо, но той отвърна:
— Млад съм и Бог е с мене.
Не можех повече да споря с него, а и всички се щегувахме, че това ще се превърне в негова втора професия.
Техниката на прикриването ни се преподаваше най-вече от катсите Шай Каули и Рен С. Каули ни каза:
— Когато сте на работното си място като разузнавачи, вие вече не сте Виктор, Хаим или Йоси, вие сте катси. Когато вербуваме някой, почти винаги работим под чужда самоличност. Не можеш просто да отидеш при човека и да му кажеш:
— Здрасти, аз съм от израелското разузнаване и бих искал да ми разкажеш някои неща, а аз ще ти платя добре за това.
Работите прикрити. Ще рече, че не сте този, за когото се представяте. Катсата трябва да е гъвкав. В един и същи ден може да ви се съберат три срещи и на всяка от тях трябва да сте някой друг, а това значи съвсем различен човек до най-дребните подробности. Тук е ключовата дума — гъвкавост.
Какво значи добро прикритие? Нещо, което може да обясните с една дума. Нещо с възможно най-много разклонения. Ако някой ви попита с какво се занимавате и вие му отговорите, че сте зъболекар, значи сте си избрали великолепно прикритие. Всеки знае с какво се занимава един зъболекар. Разбира се, ако човекът си отвори устата и помоли да го прегледате, тогава загазвате.
Сума време отиде в упражнения по прикриване, в изучаване на разни градове чрез информационните банки на библиотеката, така че ако се наложеше да говорим за някой град, да изглежда, че целия си живот сме прекарали там. Също така тренирахме и изграждане на чужда личност и усвояване на нова професия в рамките на един-единствен ден. Имаше и срещи с опитни катси, където прикритията ни се подлагаха на проверка в свободен диалог.
Упражненията се провеждаха в аудио-визуален кабинет, така че и останалите кадети да могат да следят разговора от класната стая.
Едно от първите неща, които научихме, бе да не даваме твърде много информация на един път. Това в никакъв случай не бе в реда на нещата. Първият, който разбра този урок, беше Цви Г., 42-годишен психолог. Щом се озова в кабинета с катсата, той се разприказва и не млъкна, докато не сподели всичко, което знаеше за „родния“ си град и новата си професия. Катсата не обели и дума. При нас в класната стая падна голям хилеж. Когато приключиха, той се върна при нас и рече:
— Уф, свърши се. — Беше наистина щастлив.
Почти всички ние имахме военни професии и затова чувството ни за солидарност бе силно развито, така че щом Каули ни попита какво мислим за проведения току-що разговор, отговорих, че Цви е изучил старателно предмета и добре познава града. Някой друг добави, че е говорил свободно по темата, а и доста изчерпателно.
Тогава Рен стана и ни прекъсна:
— Я чакайте. Да не би да искате да кажете, че сте доволни от онази галимация? Не открихте ли каква грешка допусна този „пуп“. И на всичкото отгоре е психолог. Умеете ли изобщо да мислите? Това ли сте научили от целия курс? Искам да разбера какво мислите. Ама наистина мислете. Да започнем с Цви Г.
Цви разбра, че се е престарал, че е разказал твърде много. Това ни освободи от всякакви задръжки. Рен ни каза просто да говорим каквото мислим, защото всеки от нас щял да мине през същото и ако не се представел както трябва, горко му.