От време на време представители на Световната банка отиваха в Шри Ланка за проверка на място, но тамошните власти бяха обучени как да се справят с подобни инспектори, като ги прекарват по кръгови маршрути с обяснението, че става въпрос за охрана и безопасност, и отново да ги връщат в изходната точка, където наистина имаше някакви частични подготвителни работи, колкото за очи.
По-късно, когато вече работех в отдела на Яар към главната квартира на „Мосад“, ми се случи да екскортирам снахата на Джаяуардене — казваше се Пени — по време на тайното й посещение в Израел. Името, с което й бях представен, беше Симон.
Водехме я навсякъде, където пожелаеше. Говорехме на общи теми, но тя настоя да ми разкаже повече подробности около проекта и как парите отивали за превъоръжение на армията. Оплака се, че всъщност работата изобщо не напредвала. Целият проект бил претекст за получаване на пари от Световната банка, с които да се изплащат новите оръжия.
По това време Израел нямаше дипломатически отношения с Шри Ланка. Официално те дори ни бяха обявили ембарго. Но тя спокойно ми разправяше за всички тайни политически ходове. Смешното е, че когато нещата излязоха наяве, в пресата се появиха материали, според които в Шри Ланка работели 150 катси на „Мосад“. Та ние не разполагахме с толкова катси в целия свят. Всъщност там бяха само Ами и помощникът му, и то за съвсем кратко време.
Заедно с останалите си колеги отидох на лекция в главната квартира на „Мосад“ и там пред очите ни се разкри един нов свят. Този път темата беше ПАХА, отдел за „Пайлут Хабланит Ойенет“, или враждебни саботажни действия, по-специално тези на ООП. Неофициалното название на отдела е „Външна ПАХА“. Тези, които работят там, са предимно чиновници и се смятат за най-добрите аналитици в цялата организация. Най-често се разследват действителни операции.
Бяхме просто изумени. Заведоха ни в просторно помещение на шестия етаж и ни обясниха, че там се обработва цялата информация за дейността на ООП и други терористични организации. Инструкторът отвори пред нас огромната сгъваема стена, беше приблизително 30 метра дълга. На нея имаше гигантска карта на света — без Северния полюс и Антарктида. Под картата стояха десетки компютърни терминали. Стената беше разделена на миниатюрни фасетки от светлоизлъчващи диоди. Ако например избереш на клавиатурата „Арафат“, на картата ще светне точното място, където се намира в момента той. Ако напишеш „Арафат, три дни“, ще светне всяко място, където е ходил човекът през последните три дни. Последното местоположение винаги свети най-ярко, колкото по-отдавна е ходил там, толкова по-слаба е светлината.
В паметта на картата можеха да се поберат много хора. Например, ако се интересуваш от действията на десет от най-активните членове на ООП, е достатъчно да посочиш имената им и всеки от тях ще бъде обозначен на картата с различен цвят. Естествено всичко това може да се извади и на хартия, ако е необходимо. Картата беше от особено значение, когато ставаше въпрос за експресни справки. Например нека допуснем, че осем от посочените десетима са били в Париж по едно и също време. Повече от вероятно е, че замислят нещо и следва да се подготвят ответни действия.
В главния компютър на „Мосад“ имаше повече от 1 500 000 имена. Всеки, който фигурираше в терминалите на „Мосад“ като член на ООП или на друга враждебна организация, се наричаше „паха“ по името на отдела. Отделът разполагаше със свой собствен компютър, но често прибягваше и до паметта на главния компютър. Компютрите на „Мосад“ бяха „Бъроус“, докато военните и другите разузнавателни служби използваха IBM.
Конзолните екрани също имаха огромна разделителна способност, до най-дребните подробности — примерно по градове. Ако ставаше въпрос за ООП, компютърът посочваше и конкретния източник на информация. Операторът можеше да извади копие на принтера (това също се отбелязваше на екрана заедно с точния час, когато е било извадено копието). Едва ли имаше нещо, което ООП би могла да предприеме някъде по света, без това да се отбележи на гигантския екран на „Мосад“.
Първото нещо, което правеше операторът, когато застъпеше на смяна, бе да поиска пълна справка за последните 24 часа. Така се разбираше какво са правили активистите на ООП през изтеклото денонощие. Например, ако има база на ООП в Северен Ливан и нашият наблюдател докладва, че там са пристигнали два камиона, тази информация моментално ще достигне до дежурния оператор. Следващата стъпка ще е да се установи какво са докарали камионите. Връзката с акива тайни наблюдатели се осъществява ежедневно, а понякога дори и ежечасно, в зависимост от местоположението им и потенциалната заплаха, която текущите събития представляват за Израел.