По-късно, докато вечеряха, Донован даде на Халим 1000 щатски долара в брой.
— Не се притеснявай. Вземи ги — рече той. — Ти ми спести доста повече, като ми посочи оная ръжда. Не че това щеше да има някакво значение за купувачите, но тоя мошеник, дето ги продаваше, не го знаеше.
За първи път Халим започна да осъзнава, че новото му приятелство освен приятно прекараното време би могло да донесе и странични доходи. „Мосад“ добре разбираше, че парите, сексът и определен психологически подход — заедно или поотделно — са в състояние да купят почти всичко. Така че човекът вече бе здраво обвързан. Време беше да се започне истинската работа (тачлес) с Халим.
След като се убеди, че Халим му вярва напълно, Донован покани иракчанина в луксозния си апартамент в хотел „Софител — Бурбон“ на бул. „Сен Доминик“ 32. Покани и една млада компаньонка, Мари-Клод Магал. След като поръча обяда, Донован каза на госта си, че се налага да свърши някаква спешна работа, и остави съобщението на масичката, като потвърждение за Халим.
— Виж, съжалявам, че стана така — рече той, — но вие се забавлявайте, а аз ще се оправя и ще дойда.
Е, Халим и компаньонката се позабавляваха. Епизодът бе заснет, не непременно с цел шантаж, а просто за всеки случай — да се види какво ще направи или каже Халим. Израелски психиатър вече обмисляше в най-големи подробности подхода, който трябваше да се използва спрямо Халим, затова докладите трябваше да засягат всичко, свързано с него. Имаше също и един ядрен физик, който бе включен в проекта, ако се наложеше да се вземе нечие компетентно мнение.
Скоро „Мосад“ щеше да прибегне до сътрудничеството му.
Донован се появи след два дни и покани Халим на кафе. Иракчанинът веднага забеляза, че приятелят му е притеснен от нещо.
— Отвори ми се страхотна възможност за сделка с една германска компания, която произвежда специални пневматични тръби за пренасяне на радиоактивни материали за медицински цели — каза Донован. — Много сложна техника. Ще играят големи пари, само че аз нищо не отбирам от цялата работа. Свързаха ме с някакъв английски специалист, който се съгласи да направи проверка на тръбите. Проблемът е че оня иска прекалено много пари, а освен това не съм сигурен дали мога да му вярвам. Допускам, че има вземане-даване с немците.
— Може би ще мога да ти помогна — обади се Халим.
— Благодаря ти, само че в този случай ми трябва истински специалист.
— Аз съм специалист — отвърна Халим.
Донован го изгледа изненадано и рече:
— Какво имаш предвид? Мислех, че си студент.
— В началото бях принуден да скрия истината. Но всъщност съм учен и работя по специален проект за Ирак. Сигурен съм, че ще мога да ти помогна.
По-късно Рен призна, че когато най-сетне Халим открил същността на работата си, било все едно, че някой източил всичката кръв от вените на катсата и ги напълнил с лед, след което го превърнал във вряща вода. „Спечелихме го!“ Но Рен не можеше да си позволи да изрази вълнението си. Трябваше да запази спокойствие.
— Слушай, трябва да се срещна с приятелчетата този уикенд в Амстердам. Ще ида там ден или два по-рано, но какво ще кажеш да изпратя самолета си да те вземе в събота сутринта?
Халим прие.
— Няма да съжаляваш — добави Донован. — Ако всичко е наред, пари ще печатаме с тая работа.
Върху самолета личеше временно поставеният знак на компанията на Донован, машината бе доставена от Израел специално за случая. Кантората в Амстердам бе собственост на богат търговец от еврейски произход. Рен не искаше да пресича границата заедно с Халим, защото пътуваше с истинските си документи, а не с фалшивия британски паспорт. Това винаги бе за предпочитане, защото се избягваше рискът от евентуален провал при проверките на границата.
На летището в Амстердам Халим бе посрещнат от лимузина, която го откара в кантората. Останалите вече се бяха събрали.
Двамата бизнесмени бяха Ицик, Е., катса на „Мосад“, и Бенджамин Голдщайн, снабден с германски паспорт. Той показа на Халим една от пневматичните тръби като модел, който щяха да изследват.
След началните дискусии Рен и Ицик напуснаха стаята под предлог, че ще разгледат финансовата страна на сделката, оставяйки двамата учени да разискват техническите детайли. Общият им интерес и познания сякаш ги сближиха и Голдщайн попита Халим откъде знае толкова много за ядрената индустрия. Въпросът му беше точно като изстрел на тъмно, но ненадейно улучи целта, защото подозренията на Халим бяха напълно изчезнали, и той разказа за работата си.