В същия момент завесите се разтвориха, разкривайки вратата и на нейния фон нещо се стрелна надолу с особен сребрист блясък.
— Спомни си! — изпадна в екстаз Набонидий. — Този звяр е наполовина човек! Той вече е виждал как се сбъдва предначертаното и сега си спомни! Гледайте сега! Гледайте! Гледайте!
Мурило видя, че вратата бе преградена от стена от тежко стъкло, която се бе спуснала връз прага. През нея той можеше да види пребледнелите лица на конспираторите. Петреус, вдигнал ръце във въздуха, сякаш да се запази от нападение на Так, докосна прозрачната бариера и ако се съдеше по жестовете му, разказваше нещо на спътниците си. Сега, след като завесите бяха дръпнати, хората в подземието можеха да видят всичко, което ставше в стаята с националистите. Напълно изгубили самообладание, те изтичаха през помещението към вратата, през която очевидно бяха влезли, но спряха внезапно, като че ли натъкнали се на някаква невидима стена.
— Дърпането на въжето запечатва помещението — изсмя се Набонидий. — Много просто е: стъклените плочи се спускат в улеи, издълбани в рамката на вратите. С дръпването на въжето се освобождава пружината, която ги държи двигнати; след това те падат и влизат в улеите, а единственият начин да се вдигнат е отвън. Стъклото е нечупливо, даже мъж с дървен чук не би могъл да го спука. А!
Затворените мъже бяха изпаднали в истеричен ужас — те тичаха объркано от едната врата към другата, напразно удряйки по кристалните стени и се заканваха с юмруци на невъзмутимата черна фигура, която клечеше от другата страна. След това, един от тях вдигна глава, погледна нагоре и започна да крещи, както можеше да се прецени по движе= щите му се устни, сочейки към тавана.
— С падането на преградите се освобождават облаците на възмездието — каза Червеният жрец с лудешки смях. — Прахът на сивия лотус, донесен от Блатото на Мъртвеца, отвъд земите на Хитай.
В среданата част на тавана висеше грозд златисти цветове; те се бяха разтворили като цвета на голяма, изваяна роза и от тях се сипеше сивкава мъгла, която бързо запълни камерата. Моментално истерията се смени с лудост и ужас. Заключените мъже започнаха да залитат; те тичаха като пияни в кръг.
Пяна капеше от устните им, които бяха изкривени в гримаса на ужясен смях. Изпаднали в ярост, те се нахвърлиха един връз друг със зъби и кинжали, замахвайки, разкъсвайки, убивайки в едно умопомрачително унищожение. Мурило се извърна, чувствувайки, че му се повдига от сцената пред очите му и бе доволен, че не можеше да чуе писъка и воя, които отекваха в затвореното помещение. Всичко се развиваше в пълна тишина.
Извън камерата на ужаса, Так подскачаше в едно дивашко веселие, изхвърляйки дългите си, космати ръце високо във въздуха. Край рамото на Мурило Набонидий се смееше сатанински.
— А-а, добър удар, Петреус! Едва не го изкорми! А сега, един и за теб, скъпи ми патриотичен приятелю! Ето! Всички са долу; живите разкъсват плътта на мъртвите с олигавените си усти!
Мурило потръпна. Зад него цимериецът тихо изруга на своя чудат език. В сивата мъгла спуснала се в камерата можеше да се види само смърт; разкъсани, разсечени, обезобразени, конспираторите лежаха в червен куп, със зейнали усти и кървящи лица, гледащи с празен поглед нагоре през бавно въртящите се кълбета на сивата мъгла.
Так, приведен като едно гигантско джудже, се приближи до стената, на която висеше въжето и го дръпна по един особен начин встрани.
— Той отваря далечната врата — каза Набонидий. — В името на Митра, той е повече човек, откоккйото дори аз можех да предположа! Вижте, мъглата се изсмуква от камерата и се разсейва. Той чака за да бъде в безопасност. Сега вдига и другата стена. Предпазлив е — знае силата на сивия лотус, който носи лудост и смърт. О, Митра!
Мурило подскочи от начина, по който бе направено възклицанието.
— Единственият ни шанс! — извика Набонидий. — Ако той напусне помещението за няколко минути, ще трябва да рискуваме да изтичаме нагоре по тези стълби.
Те напрегнато наблюдаваха как чудовището, клатушкайки се се опътва към вратата и изчезва зад нея. С вдигането на стъклената преграда завесите отново бяха паднали, скривайки камерата на смъртта.
— Трябва да рискуваме! — ахна Набонидий и Мурило видя потта, избила по лицето му. — Може би той ще разчисти телата, както ме е виждал да го правя аз. Бързо! Следвайте ме по стълбите!