Той изтича нагоре по стълбите с лекота, която удиви Мурило. Младият благородник и варваринът го последваха по петите му и чуха въздишката му на облегчение, когато той отвори вратата в горния край на стълбището. те нахлуха в широкото помещение, което бяха наблюдавали в огледалото долу. Так не се виждаше.
— Той е в стаята с труповете! — възкликна Мурило. — Защо да не го затворим там, както той затвори другите?
— Не, не! — извика Набонидий с някаква неестествена бледост на лицето си. — Не сме сигърни дали е там. А и може да излезе преди да стигнем до въжето. Последвайте ме в коридора; трабва да стигна до моята стая и да взема оръжия, които единствени могат да го унищожат. Този коридор е единственият, излизащ от тази стая, по който не са поставени някакви капани.
Те го последваха бързо през спуснатите завеси на вратата, която се намираше срещуположно на вратата на камерата на смъртта и излязоха в коридор, от двете страни на който имаше врати към различни помещения. С трескава бързина Набонидий започна да опитва вратите и от двете страни. Те бяха заключени, както бе заключена и вратата в другия край на коридора.
— Боже мой! — Червеният жрец се облегна на стената с пепеляво сива кожа. — Вратите са заключени, а Так ми е взел ключовете. Попаднахме в капана все пак!
Мурило го гледаше стреснат от тази проява на нерви, а Набонидий с мъка се отблъсна от стената.
— Този звяр ме докарва до паника — каза той. — Само да го бяхте виждали как разкъсва хора… е, добре, Митра да ни е на помощ, но сега трябва да се бием с него с онова, което са ни дали боговете. Елате!
Той ги отведе обратно до вратата със спуснатите завеси и надзърна в стаята точно в момента, когато Так влезе от другата врата. Очевидно бе, че човекът-звяр бе заподозрял нещо.
Малките му, близко разположени уши потрепваха, той гневно се озърташе и приближавайки се до най-близката до него врата, разкъса завесите за да провери зад тях.
Набонидий се отдръпна, тресейки се като лист. Той сграбчи Конан за рамото.
— Човече, ще се осмелиш ли да вдигнеш нож срещу зъбите му?
Очите на Конан блеснаха в отговор.
— Бързо! — прошепна Червеният жрец, бутайки го зад завесите, в близост до стената. — Тъй като и без това ще ни открие след малко, ще се опитаме да го привлечем към нас. И докато се втурва покрай теб, забий кинжала си в гърба му, ако съумееш. Ти, Мурило, трябва да му се покажеш и тогава да се затичаш надолу по коридора. Митра знае, че нямаме шанс в ръкопашна схватка, но и без това сме обречени, когато ни открие.
Мурило почувствува как кръвта му изсъхва във вените, но събра кураж и се показа на прага на вратата. Моментално Так, намиращ се в другия край на стаята, се извърна, изгледа го със зъл поглед и се хвърли с оглушителен рев. Алената му качулка се бе отметнала назад, разкривайки гледката на черната му безформена глава; черните му ръце и червената мантия бяха изпръскани с нещо по-ярко червено. Той представляваше един кошмар в алено и черно, втурвайки се през стаята, с оголени зъби и подвити крака, които изстрелваха огромното му тяло напред с ужасна скорост.
Мурило се обърна и се затича обратно по коридора, но макар да беше бърз, косматият ужас го преследваше по петите. И когато чудовището минаваше покрай завесите, измежду тях изскочи огромна фигура, която се стовари върху раменете на маймуно-човека, забивайки в същия миг кинжала си в животинския гръб. Так изкрещя ужасно, когато ударът го събори и двамата борци паднаха заедно на пода. В същия миг избухна една вихрушка от преплетени крайници на мятащите се и хвърлящи в една сатанинска битка тела.
Мурило забеляза, че варваринът бе обхванал с краката си горната част на тялото на маймуно-човека и се опитваше да се задържи на гърба му, нанасяйки удари с кинжала си. Так, от друга страна, се мъчеше да се освободи от вкопчилия се в него враг и да зо извърти пред себе си за да го достигне с гигантските си зъби, които се баха разтворили за плътта му. Във водовъртежа на удари и развяващи се червени парцали, те се изтръколиха по коридора, премятайки се един върху друг с такава бързина, че Мурило не смееше да използува стола, който бе двигнал, за да не удари Конан. И той видя, че независимо от предимството, което Конан бе получил от захвата си и развяващата се мантия, която се обвиваше около тялото и крайниците на маймуно-човека, гигантската сила на Так бързо вземаше връх. Неумолимо, той изтегляше цимериеца пред себе си. Маймуно-човекът вече бе получил достатъчно удари за да бъдат убити цяла дузина мъже. Кинжалът на Конан се забиваше отново и отново в гърдите, раменете, дебелия врат; от многобройните му рани течеше кръв, но освен ако острието не засегнеше някакъв абсолютно жизнен център, нечовешката издържливост на Так щеше да бъде достатъчна за да довърши цимериеца, а след него и спътника му.