Скрит в сянката на стената на затвора, Конан поспря за да обмисли плана на бъдещите си действия. Той осъзна, че след като се бе измъкнал от затвора сам, вече не дължи нищо на Мурило; все пак, обаче, именно Мурило бе свалил оковите му и бе разпоредил да му бъде занесена храна, а без тези две неща бягството му щеше да бъде невъзможно. Конан реши, че е в дълг пред Мурило и, тъй като бе човек, който в крайна сметка плащаше дълговете си, реши да изпълни обещанието, дадено пред младия аристократ. Но най-напред трябваше да се погрижи за себе си.
Той захвърли изпокъсаната си туника и тръгна в нощта гол, ако не се считаше набедрената му препаска. Вървейки, той опипа острието на кинжала, който бе взел — оръжие, с което можеше да се убива, двуостър, широк, дълъг около половин метър. Той се промъкваше през тесни улички и потънали в тъмнина площади, докато накрая се озова там, където му бе целта — Лабиринта. Той можеше да се оправя в плетеницата му със сигурност. Лабиринтът действително представляваше лабиринт от тъмни улици, затворени дворове, тайни проходи, загадъчни звуци и зловонни миризми. Улиците не бяха павирани; кал и мръсотия се смесваха в една отвратителна каша. Канализацията бе нещо непознато: покрай стените бе натрупан изхвърляния боклук, от който се бяха образували вонящи купове и гадни локви. Ако не внимаваше, пешеходецът можеше да загуби равновесие и да затъне до кръста в локва, от която на човек се повдигаше. Не би било нещо необикновено и да се спъне в труп с прерязано гърло или с разбита глава, заровена в калта. Почтените хора заобикаляха Лабиринта, и не без основание.
Конан достигна местоназначението си без да бъде забелязан, точно в момента, когато онзи, когото той жадуваше да види, го напускаше. Докато цимериецът се сви в двора долу, момичето, което го бе продало на полицията, се сбогуваше с новия си любовник на прага на стаята си на горния етаж. След като вратата се затвори зад гърба му, младият мошеник опипом тръгна надолу по скърцащото стълбище, потънал в собствените си мисли, които, както при болшинството жители на Лабиринта, бяха свързани с незаконно придобиване на чужда собственост.
Насред стълбището той изведнъж спря и косата му настръхна.
Смътно различима грамада се бе свила в тъмнината пред него и чифт очи блестяха като очите на преследвано животно. Изръмжаване на звяр бе последното нещо, което чу в живота си, когато чудовището се хвърли върху него и нещо остро разпори корема му. Той издаде слаб вик и отпуснато се свлече на стълбите.
Варваринът се изправи над него за момент, като призрак с очи, светещи в тъмнината. Той знаеше, че звукът е чут, но хората от Лабиринта знаеха, че трябва да се интересуват само от собствените си дела. Смъртен вик откъм тъмно стълбище не бе нещо необикновено. По-късно някой можеше да се осмели да се поинтересува, но само след безопасно дълго време.
Конан изкачи стъпалата и спря пред отдавна познатата му врата. Вратата бе затворена отвътре, но острието мина между вратата и рамката и повдигна резето. Той влезе, затвори вратата зад себе си и се изправи срещу момичето, което го бе предало на полицията.
Момичето седеше, кръстосало крак връз крак, на разбърканото си легло. Тя пребледня и го изгледа като че ли беше призрак. Беше чула задавения вик откъм стълбището и виждаше кръвта по кинжала в ръката му. Но тя бе твърде изпълнена с ужас за онова, което може да и се случи, за да си губи времето в оплакване на очевидната съдба на любовника си. Тя започна да моли за живота си и думите излизаха почти неразбираеми.
Конан не отговори; той просто стоеше и гневно я гледаше с горящия си поглед, опитвайки острието на кинжала с мазолестия си палец.
Накрая, той прекоси стаята, докато тя се отдръпваше към стената, ридаейки с трескави молби за милост. Хващайки я без особена нежност за жълтите кичури, той я издърпа от леглото.
Мушна кинжала обратно в ножницата, хвана здваво извиващата се пленница под мишница и се запъти към прозореца. Както при болшинството къщи от този тип и тук имаше перваз, който обикаляше около всеки етаж, представлявайки продължение на перваза на самия прозорец. Конан отвори прозореца с ритник и стъпи на тесния перваз. Ако имаше наблизо будни хора, те можеха да видят странната гледка на един внимателно пристъпващ по перваза мъж, който носеше под мишница ритащо, полуголо момиче. Те едва ли щяха да бъдат по-озадачени от самото момиче.