Набонидий вдигна немощно ръка към удареното си слепоочие, промърмори нещо и отвори очи. За момент погледът му беше празен и лишени от разум, а след това животът рязко се върна в тях и той седна, гледайки хората около него. Какъвто и да беше страшният удар, който временно бе изкарал от строя съобразителната му глава, сега тя отново функционираше с обичайната си яснота. Очите му бързо огледаха обстановката около тях, а след това погледът му се спря върху лицето на Мурило.
— Чест за мен е да удостоиш бедния ми дом, млади господине — изсмя се той студено, поглеждайки за кратко огромната фигура, която се възвисяваше над рамото на младия благородник. — Довел си със себе си и смелчак, както виждам. Не бе ли достатъчен само твоя меч за да прекъсне нишката на смирения ми живот?
— Стига толкова — нетърпеливо го прекъсна Мурило. — Откога лежиш тук?
— Странен въпрос към човек, който току-що е дошъл в съзнание — отговори жрецът. — Не знам кое време сме сега. Но когато пострадах, до полунощ оставаше около час.
— Тогава кой е онзи, който разиграва маскарад в твоята тога горе в къщата? — запита Мурило с глас, нетърпящ възражение.
— Това трябва да е Так — отговори Набонидий, със съжаление опипвайки ожулванията си. — Да, това е Так. И в моята тога? Куче такова!
Конан, който не разбираше нищо от онова, което ставаше, се размърда неспокойно и изръмжа нещо на собствения си език.
Набонидий го изгледа загадъчно.
— Ножът на твоя бик копнее за сърцето ми, Мурило — каза той. — Мислех, че ще бъдеш достатъчно разумен, ще разбереш предупреждението ми и ще напуснеш града.
— Откъде да знам, че това е щяло да ми бъде разрешено? — отвърна Мурило. — Но дори и така да е, интересите ми са тук.
— Ти си в добра компания с този главорез — прошепна Набонидий. — Подозирах те от известно време. Поради тази причина организирах изчезването на онзи мъртвоблед дворцов секретар. Преди да умре, той ми разказа много неща, между които и името на младия благородник, който го е подкупил да му предава държавни тайни, които на свой ред благородникът е продавал на нашите врагове. Не те ли е срам, Мурило, че си такъв крадец с нежни бели ръце?
— Нямам повече причини да се срамувам от тебе, грабител със сърце на лешояд — отговори Мурило веднага. — Ти експлоатираш цяло кралство, за да задоволиш личната си алчност и под прикритието на незаинтересована държавническа дейност, мамиш краля, просиш от богатите и принасяш в жертва бъдещето на една цяла нация в името на безжалостните си амбиции. Ти не си нищо повече от един шопар, заровил зурлата си в коритото. Ти си по-велик крадец от мен. Този цимериец е най-честният от трима ни, защото той краде и убива открито.
— Е, добре, значи всички сме мошеници — съгласи се Набонидий с лекота. — И какво сега? Животът ми?
— Когато видях ухото на изчезналия секретар, разбрах, че съм обречен — каза Мурило рязко, — и реших, че ще действуваш чрез властта на краля. Прав ли съм бил?
— Съвсем правилно — отговори жрецът. — Един придворен секретар не е труден за елиминиране, но ти си твърде забележителен. Възнамерявах да разкажа на краля една шега за тебе сутринта.
— Шега, която щеше да ми коства главата — прошепна Мурило. — Значи кралят не знае за чуждестранните ми операции?
— За сега — въздъхна Набонидий. — Но сега, виждайки ножа в ръцете на спътника ти, се опасявам, че тази шега никога няма да бъде разказама.
— Ти би следвало да знаеш как да се измъкнем от тези свърталища на плъхове — каза Мурило. — Да предположим, че се съглася да ти пощадя живота. Ще ни помогнеш ли да избягаме и ще се закълнеш да запазиш завинаги мълчание за моите кражби?
— Та кога един жрец е удържал на думата си? — оплака се Конан, разбирайки накъде отива разговора. — Нека му прережа гърлото; искам да видя цвета на кръвта му. В Лабиринта говорят, че сърцето му е черно, значи и кръвта му също трябва да е черна…
— Мълчи, — прошепна Мурило — защото ако не ни покаже как да се измъкнем от тази дупка, може и да изгнием тук. Е, Набонидий, какво ще кажеш?
— Какво може да каже един вълк, чийто крак е в капана? — изсмя се жрецът. — Аз съм в ръцете ви и, ако ще бягаме, трябва да си помагаме. Кълна се, ако оцелеем след това приключение, да забравя всичко за нечистите ти сделки. Кълна се в душата на Митра!
— Доволен съм — тихо каза Мурило — Дори Червеният жрец не би нарушил тази клетва. А сега да излезем от тук. Моят приятел тук е влязъл през тунела, но някаква решетка паднала зад гърба му и блокирала пътя. Можеш ли да направиш така, че да се вдигне?
— Не от тук — отговори жрецът. — Лостът за управление е в стаята над тунела. От тези шахти може да се излезе само по един път, който ще ви покажа. Но кажи ми, как влезе тук?