— Но той сигурно ни вижда — каза тихо Конан, — Защо тогава не ни атакува? С лекота може да счупи този прозорец.
— Не ни вижда — отговори жрецът. — Ние гледаме в помещението над нас. Вратата, която Так охранява, е онази, която стои в началото на това стълбище. Всичко това е просто подреждане на огледалата. Виждате ли онези огледала по стените? Те прехвърлят отражението от стаята по тези тръби, вътре в които има други огледала, по които образът се отразява, за да спре увеличен в това голямо огледало.
Мурило осъзна, че жрецът е изпреварил с векове своето поколение, след като е разработил подобно изобретение. За Конан това си бе просто магия и той престана да си мъчи главата с нея.
— Изградих тази система от шахти, както като място за усамотяване, така и като затвор — говореше жрецът. — Имаше моменти, когато идвах тук и с помощта на тези огледала наблюдавах съдбата, която сполетяваше онези, дошли с лоши намерения.
— Но защо Так наблюдава тази врата? — заинтересува се Мурило.
— Трябва да е чул падането на решетката в тунела. Свързал е това със звънчетата в стаите горе. Той знае, че има някой в шахтите и чака този някой да се качи по стълбите. О, той е запомнил уроците, които съм му предал. Той бе виждал онова, което се случва с хората, минаващи през тази врата, когато дръпвах въжето, висящо на тази стена и чака сега, за да изиграе моята роля.
— А докато той чака, ние какво ще правим? — запита Мурило.
— Нищо не можем да направим, освен да го наблюдаваме.
Докато стои в онази стая, ние не можем да се изкачим по стълбите. Силата му е като на истинска горила и лесно може да разкъса всички ни на парчета. Но не е необходимо да си напряга мускулите; когато отворим онази врата, всичко, което трявба да направи, е дръпне онова въже и да ни прати в небитието.
— Как?
— Пазарихме се да ви помогна да избягате, а не да ви разкривам тайните си — отговори жрецът.
Мурило понечи да отговори, но изведнъж се вцепени. Прокрадваща се ръка бе разтворила завесите на една от вратите.
Зад тях надзърташе тъмно лице, чийто блестящи очи фиксираха заплашително клекналата фигура, облечеан в червена тога.
— Петреус! — изсъска Набонидий. — Митра, какво сборище на лещояди ще има тази вечер.
Лицето остана обрамчено между полуразтворените завеси.
Над рамото му надзъртаха други лица — тъмни, с тънки черти, одухотворени от някакъв зловещ живот.
— Какво правят тук? — прошепна Мурило, несъзнателно понижавайки гласа си, макар да знаеше, че не могат да го чуят.
— Е, какво би могъл Петреус и неговите страстни последователи да търсят в дома на Червения жрец? — изсмя се Набонидий. — Виж с какво нетърпение гледат фигурата, която си мислят, че е на техния най-голям враг. Те правят твоята грешка; ще бъде забавно да видим лицата им, когато се отърсят от илюзията си.
Мурило не отговори. Той чувствуваше нещо нереално в заобикалящата го атмосфера — сякаш наблюдаваше играта на кукли като някакъв безтелесен дух, безстрастно гледащ действията на живите, без собственото му присъствие да бъде забелязано или заподозряно.
Той видя как Петреус вдига пръст предупредително до устните си и кимва на съпровождащите го. Младият благородник не можеше да каже дали Так усеща чуждото присъствие. Позата на маймуно-човека не бе променена и той продължаваше да стои с гръб към вратата, през която нахлуваха хората.
— Заблудени са от същата идея, като тебе — шепнеше Набонидий в ухото му. — Разликата е, че техните подбуди са патриотични, а не егоистични. Лесно е да се влезе в дома ми сега, когато кучето е мъртво. О, какъв шанс да се отърва от всички тях наведнъж и завинаги. Ако седях там, където сега седи Так… скок към стената… едно дръпване на въжето…
Петруес бе поставил крака си леко на прага на стаята, спътниците му го следваха по петите с кинжали слабо проблясващи на светлината. Изведнъж Так се изправи и се извърна с лице към него. Неочакваният ужас от външния му вид, след като те бяха мислели, че щше се изправят пред омразното, но познато лице на набонидий, разтърси нервите им, по същия начин, по който това се бе случило с Мурило. С писък Петреус отскочи назад, блъскайки се в спътниците си. Те се препънаха и започнаха да се газят един друг, а в този момент Так, преодолявайки разстоянияето с един огромен, неправдоподобен скок сграбчи и силно дръпна дебелото кадифено въже, което висеше в близост до вратата.