Всичко започна, когато беше шестгодишен и работеше за майка си и за баща си. Извършваха измами с покриви. Семейство Бейтс беше един огромен разпокъсан престъпен синдикат. Националният информационен център по престъпността и ФБР предполагаха, че на територията на Съединените щати действат над три хиляди фамилии Бейтс. Биано не можеше да потвърди или да отрече този факт, защото познаваше само стотина от братовчедите си, но в телефонния указател на всеки по-голям град, който бе посетил, имаше членове на семейство му. Баща му каза, че всички се занимават с мошеничества. Измамите бяха фамилният бизнес. Бащините имена на всички започваха с инициала Х и само като погледнеше телефонния указател, Биано можеше да намери роднините си. Повечето Бейтс се занимаваха с измами по магистралите и с покриви. Бяха превърнали тези две шмекерии в изкуство.
Родителите на Биано бяха скитници. Бродеха из страната, живееха в каравана по паркингите и бягаха от закона. Обикаляха улиците с ръждясалата си каравана и търсеха къщи с разместени дървени покривни плочки. После баща му спираше пред дома на бъдещата жертва, изваждаше инструментите и изпращаше прелестния шестгодишен Биано да потропа на вратата.
— Господине — казваше детето с приятното си гласче на хорист, — татко поправя покрива на един ваш съсед.
Това беше лъжа, но Биано посочваше с късата си пухкава ръчичка към караваната на баща си, който оживено правеше нещо. Жертвата се усмихваше и извиваше врат да го види.
— Татко забеляза, че и на вашия покрив има много разместени дървени плочки — продължаваше Биано, като винаги гледаше будалите право в очите, за да внуши коварна искреност. — Имаме повече плочки, отколкото ни трябват, затова, ако искате, татко може да оправи и вашия покрив, при това на много добра цена.
— Не трябва ли да си на училище, младежо? — беше обичайният въпрос, след което малкият Биано се приближаваше до жертвата.
— Сестричката ми е много болна и това лято трябва да изкараме достатъчно пари, за да започне химио… Как беше?
— Химиотерапия? — услужливо подсказваше набелязаната мишена и Биано кимваше тъжно.
Този факт надвисваше над предложението като ангел на смъртта. Биано винаги успяваше да трогне жертвата.
Баща му, Джейкъб, идваше по обед и внимателно разглеждаше покрива. Отказваше дарения за химиотерапията на несъществуващата си дъщеря, позовавайки се на семейна гордост.
— Не обичаме милостинята, но благодаря и Господ да ви благослови — казваше Джейкъб, често избърсвайки сълзите, бликнали в очите му.
После се качваше на покрива, потъркваше брадичка и се съгласяваше да го оправи за две хиляди долара, което по всички изчисления беше страхотна сделка. По онова време новите покриви вървяха между пет и десет хиляди. В този момент всички мисли на жертвата за болната от рак сестричка на Биано се засенчваха от алчността: Тези тъпи селяни ще оправят покрива ми за по-малко, отколкото струва материалът. Осъзнавайки това, будалата налапваше въдицата.
На следващия ден семейство Бейтс пристигаха рано. Биано изваждаше от караваната инструментите и стълбата и ги занасяше в къщата. Собствениците гледаха от прозорците и се удивляваха на това нещастно трудолюбиво семейство и особено на сладкото усърдно момченце. В девет сутринта Джейкъб вече усилено чукаше на покрива, вдигайки такъв шум, че принуждаваше обитателите да излязат. След като заминеха, Кони, майката на Биано, и той се качваха при баща му. Наместваха дървените плочки и бързо боядисваха покрива с гъсто моторно масло. Когато жертвата се прибереше вкъщи, „новият“ му покрив беше тъмнокафяв и лъскав. Джейкъб Х. Бейтс взимаше парите от благодарния собственик заедно с пожеланията за излекуване на дъщеричката му и семейството изчезваше от града. Първият силен дъжд напълваше дневната с машинно масло, но дотогава те вече бяха в друг щат.