Изведнъж спря и се стъписа, виждайки Джо Рина и другите мъже.
Томи най-после се досети къде я бе виждал, но вече беше късно.
— Това си ти… Виктория Харт — каза той.
— Чукаш се с кучката, която се опитваше да ме осъди? — Джо трепереше от яд. Томи никога не го бе виждал в това състояние. — Къде са парите ми, Томас?
— Няма ги, Джо. Купих петролна компания за нас двамата. Погледни.
Той се приближи до масата и грабна отвореното дипломатическо куфарче, за да покаже на брат си удостоверенията за акциите, но те бяха изчезнали. Бяха написани на разтваряща се във вода хартия, каквато използваха букмейкърите за незаконни залози. Виктория ги бе взела незабелязано, докато отиваше в банята и ги бе пуснала в тоалетната. Изчезнаха за секунди.
— Кучко проклета! Ти си ги взела. Бяха тук преди минута. Кълна се, Джо! Кажи му! — изкрещя Томи на Биано. — Разкажи му за петролната компания.
— Не знам за какво говориш, Томи. Каква петролна компания? Няма такова нещо. Просто му върни парите. Не трябваше да ги отмъкваме. Знаех си — отговори Биано.
— Как така няма петролна компания? Какви ги дрънкаш? Нали използвахме парите, за да купим акциите.
Томи се надигна и Джо го ритна, запращайки го към стената. Томи кипна, скочи и понечи да се хвърли върху него, но в лицето му насочиха два пистолета и той замръзна на мястото си.
Джо зареди оръжието си и бавно го доближи до очите на брат си.
— Къде са парите ми?
— Няма ги, но притежаваме компанията.
— Парите са в багажника на колата — обади се Биано.
В малките кръгли гущерски очи на Томи се четеше объркване и паника.
— Да вървим да видим — студено каза Джо.
Качиха се в асансьора и слязоха в подземния паркинг. Томи беше принуден да даде ключовете на взетия под наем линкълн. Джо отвори багажника. Двата куфара, които Томи бе донесъл от Насо, бяха там. Джо ги отвори и извади няколко пачки, все още с бандероли от Търговската банка на Бахамските острови.
— Как са се озовали тук? — учуди се Томи. Не можеше да повярва на очите си.
— Да сложим край на всичко това — обърна се Джо към Рио, който направи знак някому.
Един микробус потегли, сетне спря до линкълна. На предната седалка седяха двамата снайперисти.
Рио извади пластмасови белезници и ги сложи на Биано, Виктория и Томи, после ги блъсна към микробуса.
— Аз съм твой брат — каза Томи, гледайки в изпълнените с омраза очи на Джо.
— Аз нямам брат. Имах, но той умря.
34.
Експлозията
Беше десет и трийсет петък вечерта. Грейди Хънт се намираше в микробуса със сателитна чиния, паркиран на Филмор стрийт. Отзад беше горещо и Дени Денистън току-що бе излязъл да изпуши една цигара.
Виктория и Биано бяха в „Риц-Карлтън“. Хората на Грейди седяха в коли, разположени на стратегически позиции около хотела. Отпред имаше агент, преоблечен като носач. Всеки път, когато пренасяше багаж, този нещастник псуваше по микрофона на ревера си колегите си от ФБР.
Пейджърът в чантата на Виктория изпращаше ясен сигнал до „Сатком 6“, който го предаваше на сателитната чиния на синия микробус. Грейди следеше Виктория, наблюдавайки движенията й на електронната карта на екрана пред него. Пейджърите бяха разработени в техническата лаборатория на ФБР. Той обичаше да раздава тези миниатюрни проследяващи устройства на доносниците. Винаги им се обаждаше по няколко пъти, за да им каже, че мисли за тях, но истинската причина беше да активира сателитното проследяване в случай, че устройствата се откачат или бъдат махнати. Виктория и Биано мислеха, че са се отървали от Грейди, но пейджърът издаде местонахождението им за по-малко от пет минути.
Телефонът в микробуса иззвъня и Грейди го грабна. Обаждаше се Гил Грийн от хотелската си стая в центъра на града.
— Какво става? — попита той.
— Още са там. Ще се обадя, когато тръгнат.
— В „Риц“ ли са?
— Да.
— Чудя се какво правят там. Няма логика.
— Да. — Грейди се опитваше да го разкара. В същия миг сателитното проследяване се включи. — Движат се. Трябва да тръгвам.
Той затвори и потропа на задната врата, за да повика Денистън. След няколко секунди Изненадата скочи в микробуса.
— Насочват се към Стоктън — каза Хънт на шофьора, който включи на скорост. — Свържи се с Лари Уайт и му кажи, че тръгваме.