Биано го видя и веднага разбра, че здравата са загазили. Цялата измама зависеше от това Томи да остане жив, за да даде показания срещу брат си. Биано не предположи, че Джо ще стреля по Томи в микробуса. Ако Томи умреше, нямаше да имат свидетел и Джо Рина щеше да се измъкне чист.
Тръгнаха през шубраците и Рио намери пътеката, водеща към една поляна. Той и екипът му познаваха всеки сантиметър от този участък, особено подземния лабиринт от пещери, построен, за да се подготвят за борба в тунели. Планът беше да убият Томи, Виктория и Биано, да завлекат телата им в някоя пещера и използвайки пластичен взрив и радиодетонатор, да взривят тунела и да погребат труповете под тонове мека пръст. Никога нямаше да ги намерят.
Групата тръгна по пътеката и стигна до поляната. Рио отмести с ритник големия дървен капак, който закриваше отвора към пещерите.
— На колене — заповяда Джо.
Томи вече храчеше кръв. Свлече се на колене и му се зави свят.
Биано знаеше, че от забвението ги делят само няколко секунди.
Пехотинеца остана на пътя, за да ги пази в гръб. Чу, че идват някакви коли, изпълзя на хребета и погледна надолу към шосето. Видя син микробус със сателитна чиния, следван от няколко коли, пълни с хора. Веднага разбра, че са федерални агенти и грабна микрофона.
— Възникна непредвидена ситуация — докладва той.
— Какво ти е необходимо, за да я отстраниш? — попита Рио, който бе извадил автомата „Хеклер и Кох“.
— Изпрати Морския с огнехвъргачката. Разполагам с по-малко от минута.
Рио издаде заповед на Морския, който хукна към микробуса, извади огнехвъргачката и се завтече към пътя.
Грейди не разбра какво го уцели. Караха към гората на върха на хълма, когато изведнъж целият микробус се запали. Сетне почти веднага резервоарът експлодира. Някой застреля Грейди през покрива и той умря, преди да стигне до металния под.
— Мамка му! — развикаха се агентите на ФБР в колите отзад, когато микробусът излезе от пътя и се прекатури по склона.
Завиха обратно. Морския прекоси хълма и зае позиция от другата страна на пътя. Колите на ФБР профучаха покрай него. Той натисна спусъка и ги заля със струя течна смърт. И двата автомобила се запалиха. Някои от мъжете започнаха да се търкалят в прахоляка, за да се изгасят, други извадиха оръжията. Откриха огън и повалиха Морския с градушка от куршуми. Единият попадна в резервоара на огнепръскачката и взриви Морския, превръщайки го в оранжев облак, който опърли всички и освети небето над тях в зарево от ракетно гориво.
Всички на поляната чуха силната експлозия, която превърна Морския в пепел. Джо насочи пистолета си към Томи.
— Не го прави, Джо — замоли го Биано. — Той казва истината. Всичко беше измама.
Биано и Виктория бяха на колене, а ръцете им — оковани в белезници зад гърба.
— Вярно е — каза тя, — цялата работа беше номер.
Но Джо се прицели в лицето на брат си.
— Начукай си го, Джо — изхриптя Томи.
Виктория още не беше готова да умре, но явно нямаше какво да направи, за да спаси себе си или някой от другите. Неизвестно защо беше спокойна, сякаш всичко това не беше реалност. После се случи нещо забележително. Погледна крадешком към Биано и видя, че той я гледа. И в онзи миг през изумително сините очи тя проникна в душата му. Въпреки положението, в което се намираха, гледката беше красива.
— Запалете ги — нареди Джо.
Двамата снайперисти дръпнаха плъзгачите на щурмовите пушки. Томи се вторачи в смъртоносната паст на пистолета на Джо. Времето сякаш спря. В същия миг се разнесе далечен тътен.
— Какво става, по дяволите? — учуди се Рио, когато земята започна да трепери. Грохотът ставаше все по-силен, после се чу нечовешки писък…
На върха на хълма изскочи лъскав червен тритонен камион „Шевролет“, който изфуча на поляната. Четирите гуми разпръснаха прах във въздуха. Спря рязко и антената с червено перо силно се заклати. Последваха го още три камиона с червени пера на антените и регистрационни номера от Арканзас. Отзад стояха албиносите Бейтс. Всички държаха пушки помпи. Четирите пушки „Итака“ стреляха едновременно в мрака.
Двамата снайперисти на Рио отвърнаха на огъня. Сетне на поляната изреваха още три камиона. Кънтри музика и бойни викове изпълниха нощта, наред със стрелбата на автоматично оръжие.
Джо се обърна, за да довърши брат си. Биано се хвърли върху него точно преди Джо да натисне спусъка. Макар и с ръце, оковани с белезници зад гърба, Биано го удари с рамо в стомаха и го повали по гръб. Двамата започнаха да се търкалят в меката пръст, но Джо успя да се изправи и насочи пистолета си към Биано. В същия миг Виктория връхлетя върху него, удряйки го по пищяла. Той отново падна и стреля във въздуха. Оръжието изхвръкна от ръката му и се плъзна към дупката в земята, предназначена за техен гроб. Биано скочи и ритна пистолета в отвора.