Отново се нахвърли върху Джо и загуби представа за суматохата зад гърба си. Събра сили и го удари с глава.
Най-после зашеметен, Джо лежеше по гръб. Опита да се надигне. Не знаеше къде се намира. На поляната се водеше престрелка.
Пехотинеца бе заел позиция на височината, но не видя Бейтс от Хог Крийк, които подкараха лъскавите си камиони към него. Те бяха много и накрая той хвърли оръжието и се предаде. Легна по корем, а Бронко и Ехо Бейтс радостно го заблъскаха с юмруци.
Биано видя, че Томи е изпаднал в шок.
— Трябва да го закараме в болница — каза той, докато Шевролет и Кадилак Бейтс режеха пластмасовите белезници с острите си ножове.
Биано и Кадилак пренесоха Томи в един от камионите. Мафиотът губеше съзнание. Изведнъж в далечината се чуха сирени.
— Пикникът свърши — отбеляза Кадилак.
Членовете на семейство Бейтс хукнаха към камионите. Биано дръпна Джо да стане и го предаде на Кадилак, който го настани на предната седалка до себе си. Ехо Бейтс седна до мафиота, който гледаше грамадния албинос и се чудеше от коя планета бяха дошли всички тези типове.
— Толкова си готин, че веднага бих те изчукал — ухили му се Ехо Бейтс и Джо разбра, че това не е майтап.
Потеглиха, разпръсквайки се в различни посоки, без да използват пътя. Минаха покрай микробуса на ФБР и намалиха, но Грейди Хънт, Дени Денистън и шофьорът бяха мъртви. Останалите федерални агенти хукнаха към тях, но те не спряха. Трябваше да спасят живота на Томи, инак цялата измама щеше да се провали.
35.
Задържай, като пускаш
Никой не знаеше какво се бе случило с Томи и Джо Рина. Двамата братя просто изчезнаха. Нямаше ги от два дни. После, без предизвестие и покана, Виктория Харт влезе в кабинета на Гил Грей в Трентън и застана пред дъбовото бюро на безличния областен прокурор.
— Виктория — студено каза той, — изненадан съм, че имаш дързостта да дойдеш тук… без да споменавам за евентуалното ти съучастие в убийството на няколко федерални агенти в базата „Президио“.
— Нямам нищо общо с убийствата, Гил. Ако ти си ги накарал да ме следят, тогава може би вината е твоя. Доколкото си спомням, следенето не влизаше в сделката ни.
— Мисля, че можем да спорим безкрайно по този въпрос.
— Разбира се. И накрая аз ще спечеля. Не бях издирвана за нищо конкретно. Не можеш да докажеш, че съм знаела нещо за досието на Биано Бейтс, затова зарежи увъртането.
— Предполагам, че има причина за посещението ти.
Изражението му беше все така безучастно.
— Може би има начин да спасим няколко клаузи от първоначалното ни споразумение, Гил, но ще трябва да го променим по някои ключови въпроси.
— Защо?
— Защото вече не държиш добри карти. Всъщност картите ти са ужасни, особено в политически аспект. Разследването ти завърши катастрофално. Загуби трима федерални агенти. Опита се да натопиш помощник-прокурора си. Списъкът на грешките ти е внушителен.
— Разбирам.
— Наистина ли?
— И какво предлагаш?
— Искаш ли въпреки всичко нещата да се обърнат в твоя полза? Какво ще кажеш, ако Томи Рина даде показания срещу брат си?
— Скрила си Томи Рина?
— Никого не крия. Пък и той не е търсен за никакви престъпления, Гил, макар че цял живот ги е вършил. Но Томи знае, че брат му няма да намери покой, докато не го убие. Предпочита да излежи седем години за убийство втора степен, отколкото цяла вечност заради тъпотата си.
— Добре, Томи ще свидетелства. Но никой не е виждал Джо.
— Мога да уредя да ти го доведат пред вратата.
— И какво ще каже Томи?
Виктория бръкна в чантата си, извади купчина листа и му ги даде. Гил ги прегледа набързо, остави ги на бюрото и каза:
— Тук пише, че Джо му е заповядал да убие Карол Сесник, Боби Манинг и Тони Короло. Но самопризнанията не са подписани.