Выбрать главу

— Подписаният екземпляр е на сигурно място.

— Аха…

— Томи е готов да даде показания пред съда, но ти трябва да направиш няколко неща, за да спечелиш издигането си в политиката.

Гил се умълча. Виктория погледна през прозореца, опитвайки се да не издава безпокойството си.

— Добре. Каква е цената?

— Три неща — отговори тя, като с нежелание отмести поглед към него. — Първо ще обещаеш, че ще съдиш Томи Рина за убийство втора степен, а не първа, и ще му уредиш присъда от седем години.

— Но той е натиснал спусъка.

— Знам, но това е единственият начин да си отвори устата.

— Томи е убиец.

— Списъкът на враговете му е по-дълъг и от този на Кадафи. Томи е очистил твърде много играчи. Вероятно няма да излезе жив от затвора.

— А номер две?

— Ако излежи присъдата си, ще му гарантираш включване във Федералната програма за закрила на свидетеля.

— И последното?

— Ще уредиш всички обвинения срещу Биано Х. Бейтс да бъдат оттеглени.

— Разбирам. Аз съм само един областен прокурор. Федералните власти обикновено не правят онова, което им кажа.

— Престани да ме будалкаш, Гил. И двамата знаем, че силите за борба с организираната престъпност отдавна искат да пипнат братята Рина. Колко пари, мислиш, че са похарчили миналата година, за да изградят обвинение срещу Джо и Томи?

— Нямам представа.

— Четиристотин петдесет и девет хиляди долара, без да се броят разходите и извънработното време. Да ги закръглим на половин милион. Само за една година. ФБР ще се съгласят със сделката, която предлагам, Гил. Ще приберат на топло двете лоши момчета, а ти ще станеш герой.

— Биано Бейтс е в списъка на десетте най-търсени престъпници. ФБР няма да иска да преговаряме за него.

— Той е престъпник с „бяла якичка“. Не проявява насилие. Ако не уредиш неговия въпрос, няма да се споразумеем.

Тя се вторачи в него. Той също фокусира в нея безизразните си очи.

Накрая Виктория стана, затвори куфарчето си и тръгна към вратата.

— Знаеш, че подадох заявление до адвокатската колегия в Ню Джърси да ти отнемат правата. Изненадан съм, че не искаш да преговаряме по този въпрос.

— Вече не желая да бъда адвокат, Гил. Не е забавно, защото разбрах нещо…

— Какво?

— Винаги съм искала правото да се занимава с доброто и лошото, но не е така.

— А как?

— Занимава се със законното и незаконното. Това е съвсем различно схващане, което се отнася до деликатните въпроси в правораздаването. Изхвърля самопризнанията от съдебната зала и не допуска доказателства по технически причини. Тази игра вече не ме интересува. Обади ми се днес до приключването на работния ден. Ако не го сториш, ще предложа сделката на федералните власти. Единствената причина, поради която първо дойдох тук, е, че ти ще се бориш докрай и ще изпълниш исканията ми, защото… за теб всичко се свежда до политика.

Виктория излезе от кабинета, качи се в колата и потегли към Уолингфорд. Имаше три часа път до там.

Когато пристигна и видя родителите си, тя въздъхна облекчено. Прегърна майка си и баща си, после седнаха в кухнята и Елизабет се залови да приготвя сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр. Баща й стоеше срещу нея и се усмихваше, сякаш четеше мислите й.

— Какво ще правиш сега, миличка? — попита той.

— Не знам, татко. В момента не съм сигурна.

Тя им разказа всичко. Накрая обясни, че е използвала последното си правомощие в правосъдието, за да регистрира под фалшиво име Томи в болницата към затвора „Ломпок“. Белият му дроб беше пробит, но куршумът не беше нанесъл други поражения. Зашиха раната и му преляха кръв. Томи гневно се съгласи да сътрудничи. Виктория получи подписаните му писмени показания и обещанието да свидетелства срещу Джо.

Останалото беше много объркано. След като Виктория излезе от затворническата болница, Биано й каза, че отива да се разплати с Бейтс от Хог Крийк.

На другия ден се обади Джон, който каза, че Биано е взел Роджър и е изчезнал за известно време. Взел четирите милиона със себе си. Виктория остана крайно разочарована, защото смяташе, че Биано прави всичко заради Карол, а накрая бе избягал с парите. Той беше само един очарователен мошеник, който никога нямаше да се промени. Затова тази глава от живота й беше прочетена. И без това не би обикнала престъпник. Не беше стигнала толкова далеч, но въпреки това изпитваше чувство на загуба.