Выбрать главу

Преди да затвори, тя попита Джон за Кора.

— Кора е на небето — с треперещ глас отговори той.

Изведнъж Виктория се почувства уморена. Качи се в стаята си и легна. Вторачи се в балерините и едва сега видя какво всъщност правят. Съвсем не танцуваха, а само се упражняваха, както правеше Виктория. Може би беше преживяла всичко това, за да открие този основен факт.

— Задържай, като пускаш — промълви тя.

Беше сторила точно това и чакаше в живота й да се случи онова, което трябваше. Не искаше да насилва нещата. Не желаеше да помита всички с пламенната си енергия, а по-скоро да се подхранва с радостта от постиженията си.

Гил се обади в седем и трийсет.

— Не мога да обещая, че ще осъдят Томи за убийство втора степен.

— Ало, Гил, слушай много внимателно. Ще се изразя с думите на Томи: Начукай си го!

И затвори. След секунди телефонът отново иззвъня. Виктория остави баща си да отговори.

— Господин Грийн те търси, миличка.

Тя пак вдигна слушалката.

— Виж какво, Гил, или ще направиш така, че да осъдят Томи за убийство втора степен и ако излежи присъдата, ще го включиш в програмата, или ще го пусна на свобода и ти да му мислиш, когато започне да те преследва. Нали знаеш, че е ненормален.

— Добре. Но не мога да оттегля обвиненията срещу Биано Бейтс.

Виктория отново затвори. Изчака телефонът да иззвъни, грабна слушалката и извика:

— Не си харчи парите си за телефон, Гил. Това е сделката. Или изпълни твоята част, или гледай как ФБР ще го сторят.

— Добре, ще му издействам условна присъда. Ще се признае за виновен и ще получи пет години условно. Но преди това трябва да отговаря за престъпленията си, Вики. Не мога да му ги опростя.

— Добре. Напиши всичко това на хартия. И след като го направиш, ще ти уредя среща с Томи и Джо.

Минаха още десет дни, а Биано не се обаждаше. Виктория се надяваше да го чуе, за да му каже, че вече не е издирван от властите. Започваше да подозира, че никога повече няма да го види. Вероятно Биано беше в Рио де Жанейро и харчеше милионите си. Тя ходеше на дълги разходки и играеше канаста с майка си. Опитваше се да си представи как ще живее без мъжа, в който се бе влюбила.

Доведе до край преговорите с Гил и получи писмен документ за сделката. После му каза къде е Томи. Накрая се обади на Джон в Атлантик Сити. Каза му, че споразумението е оформено и Бейтс от Хог Крийк трябва да доведат Джо пред полицията в Трентън. Нямаше да им задават въпроси.

— Добре — каза той.

— Говорил ли си с Биано? — попита тя в края на разговора с разтуптяно сърце.

— През тези три седмици той много се промени, Виктория. Вече не е същият. Но не съм убеден дали това е хубаво. Човек като него не може да се превърне в нещо, което не е…

— Мисля, че имаш право, но сигурно си е заслужавало да опита.

Същата вечер Виктория и родителите й отидоха да вечерят в един крайградски клуб. Телевизорът работеше и всички научиха за ареста на Джо Рина и за брат му Томи, който пожелал да даде показания, за да осъдят Джо за убийство първа степен. Всяка новинарска станция излъчваше интервюта с Гил Грийн. Един от репортерите коментираше колко близки са били братята Рина и реторично попита как е възможно Томи, за когото се предполагаше, че е убил човек, за да спаси Джо, сега да свидетелства срещу него.

— Защото — каза Виктория, повтаряйки думите на Биано — взаимоотношенията им никога не са били подложени на достатъчно голямо изпитание.

През нощта спа неспокойно и се стресна, когато нещо скочи в леглото до нея. Надигна се и опипа завивките. В същия миг изскочи Роджър. Размаха опашка и я близна по лицето.

— Роджър, миличък — каза тя, запали лампата и го прегърна.

На хълбока му имаше дълбока рана, но кафяво-черната му козина беше започнала да расте над розовия белег. Виктория го взе и слезе долу. Знаеше, че Биано е някъде там. Накрая го видя седнал на стол край басейна с формата на бъбрек в задния двор на родителите й. Приближи се, а той се обърна и се усмихна.

— Здравей. Помниш ли ме?

— Съвсем ясно. Той ме събуди.

Тя му подаде териера, но Роджър отново скочи при нея.

— Има добър вкус — отбеляза Биано. — Не исках да те буди. Сигурно се е вмъкнал през някоя отворена врата.

— И ти си седиш тук навън?

— Втора нощ. Можеш да получиш заповед за ограничаване на достъпа ми до дома ти.