Голдстоун се изправи, наведе се напред и пое контрола върху заседанието.
— Трябва да обсъдим няколко въпроса и сетне — един сложен процедурен проблем. Да започнем с вашата свидетелка, госпожице Харт. Гил ми каза, че сте затруднена да я доведете.
— Затруднена? Моята свидетелка беше отвлечена, Ваше Благородие.
— Можете ли да го докажете? — попита Джери с бавното си носово скимтене, поглеждайки я, театрално потресен.
— Загубих една свидетелка и двама цивилни полицаи. Изчезнаха от Трентън Тауърс някъде между десет снощи и осем тази сутрин. Никой не знае нищо за тях. Явно не са отскочили да си купят сладолед от сладкарницата, по дяволите.
— Ваше Благородие — намеси се Джери, — прокурорът несъмнено намеква за нечиста игра. Ако случаят е такъв, нека да каже направо. Кой знае какво е станало там? Аз само знам, че моят клиент беше с мен цяла нощ и ще свидетелствам за това. С нас бяха и Тревър Джон, Калвин Лепон и Барет Брокингам. Всички те са тук и са готови да дадат показания. — Той посочи към хора от юристи, които преместиха крак върху крак и кимнаха в съвършен синхрон. — Ако прокурорът иска да внесе обвинение в отвличане срещу моя клиент, по-добре да се откаже от непотвърдени намеци и иронични забележки.
— Ваше Благородие — каза Виктория и скочи. — Джоузеф Рина е всеизвестен мафиотски бос. Кръстник на мафията.
— Предполагам, че можеш да докажеш това? — подхвърли Джери.
— Той е босът — продължи тя. — Имах свидетелка, която го е видяла да пребива един човек почти до смърт.
— Жалко, че не разполагате с жертвата — с тих и нежен глас се обади Джо Рина. — Винаги съм мислел, че това е част от процедурата. Обвиняемият трябва да се изправи срещу потърпевшия.
Виктория се намръщи. Според нея Джо Рина имаше изисканите маниери на коронован принц и евтиното поведение на водещ на телевизионно шоу.
— Не ни е необходима жертвата — смело продължи тя. — Може да подкрепим с факти побоя над Франк Лемей, или който и да е бил онзи човек. Разполагаме с писмените показания на медицинските експерти. Те ще свидетелстват за размера и степента на раните му. Лекарите и сестрите от бърза помощ в районна болница „Мърсър“ в Трентън — също. Господи, човекът е бил в кома два дни и имахме очевидец, присъствал на побоя. Тя е видяла как господин Рина пребива до безсъзнание мъжа със стик за голф. Това щеше да осъди Джо Рина. Той го знаеше. И Джери Коен го знаеше. И вие, Ваше Благородие. Сега свидетелката и двете ченгета са изчезнали, а аз не трябва да се съмнявам, че има нечиста игра? Обзалагам се, че е така. Не намеквам, а съм убедена. На кого му пука, че Джо Рина има алиби? Много ясно, че не го е извършил лично. Той може да вдигне слушалката и да си поръча наемен убиец по телефона.
— Мисля, че госпожица Харт трябва да се успокои. Започна да говори несвързано — каза Джо Рина, като обърна красивото си лице към нея и се усмихна дружелюбно през воднистозелените филтри на очите си, които прикриваха вътрешната му безпощадност.
— Хайде да говорим по същество — намеси се съдията Голдстоун. — Мислите ли, че ще можете да доведете свидетелката си, госпожице Харт?
— Не знам. Карол Сесник ми е необходима. Не мога да продължа без нея или без потърпевшия. Нужно ми е двуседмично отлагане.
— Още две седмици? — въздъхна Джералд Коен. — А защо не два месеца или две години? Вероятно Гил Грийн се нуждае от повече време, за да раздува случая в пресата. Може би трябва да го проточим до общите избори през ноември. Хайде да не се притесняваме за Джо Рина и за гарантираното му от конституцията право на бърз процес. Да върви по дяволите. След като съдим него, нека да измислим в крачка нови правила. Той не се брои. Джоузеф Рина няма права. Да го наричаме кръстник на мафията, въпреки че всеки ден си върши работата по снабдяването с храни и не е бил осъждан. Да го клеветим без доказателства. Вече се влачим почти девет месеца. Какво са още две седмици? Това е смешно.
— Какво искаш, Джери? Да се запише в протокола — рече съдията Голдстоун.
— Искаме тази сутрин да приключим с избора на съдебните заседатели и да започнем делото. Имаме конституционното право на бърз процес.
— Добре, съгласен съм — каза съдията. — Съдът също би желал нещата да се задвижат. И оттук следва процедурният въпрос… След като бъде избран и последният съдебен заседател, влиза в сила правилото, че обвиняемият не може да бъде съден два пъти за едно и също провинение.