— Вината е твоя, Виктория. Трентън Тауърс беше лош избор. Ако я беше скрила в Бърлингтън Плейс, на две преки оттам, на последния етаж, можеше да заключиш асансьора. Щеше да контролираш входа и изхода. В сградата има камери за следене. Държал съм там няколко човека. Може би следващия път ще изпробваш това място.
— Сега вече призна нещо.
— Не съвсем. Пък и какво ще направиш? Никой няма да иска да изслуша едно неподкрепено с доказателства твърдение на прокурор, опитващ се да ме осъди.
— Наистина си голяма работа — отвратена каза Виктория.
— Ти също. Но предполагам, че най-после си се отказала от мен и се готвиш за следващото си юридическо приключение.
Той се усмихна снизходително, обърна се и грациозно се понесе на пръсти към колата си, където Тексако чакаше зад волана.
— Още не съм свършила с теб! — извика Виктория.
Джо Рина се обърна и я погледна. Пак се усмихна и белите му като слонова кост зъби блеснаха на студената слънчева светлина.
— Напротив. Можеш да се обзаложиш, че няма да видиш свидетелката си. Затова не си губи времето да я търсиш. Бих казал „ще се видим в съда“, но и това няма да стане.
Той седна до Тексако и колата бавно потегли. Докато дългата лъскава лимузина минаваше покрай нея, за миг Виктория видя отражението си. Движещият се автомобил изкриви образа й, изопачавайки го до гротеска.
Срещнаха се на горния етаж в изпълнения с почетни плакати кабинет на Гил Грийн. Но Виктория не можеше да накара настоящият областен прокурор и бъдещ кандидат за заместник-губернатор на щата да я погледне.
— Ти отговаряше за охраната на свидетелката — започна той, гледайки през прозореца към мудното улично движение по Стейт стрийт.
Беше облечен в ушит по поръчка сив кашмирен костюм и тъмнорозова вратовръзка — несъмнено най-колоритното нещо у него. Беше готов за вечерните новини. Гил Грийн беше безличен във всяко едно отношение. Може би трябваше да направи кариера като обирджия на банки. Изглеждаше толкова обикновен, че никой не би го посочил на очна ставка. Не притежаваше отличителни черти, но невзрачната му външност прикриваше безмилостна политическа амбиция.
— Двама полицаи я пазеха, Гил.
— Ти си прокурорът по делото. Ти избра сградата. Отговорността е твоя — каза той, повтаряйки традиционните правила. Така беше в кабинета на областния прокурор. Трябваше да си пазиш задника, защото Гил Грийн винаги го правеше. Нямаше нито саможертва, нито споделена вина. — Сесник е изчезнала. Дори да имах три трупа, пак нямаше да разполагам с достатъчно материал, за да предявя обвинение. Джо Рина има алиби. А без труповете, всичко ще мине като неразкрито безследно изчезване. С мъртвите тела щеше да е по-добре, но без други доказателства, пак не се доближаваме до обвинение в убийство. Джо Рина има цяла армия от адвокати, готови да се закълнат за него. Няма да успеем да направим нищо.
— А Томи?
— И от него няма да изтръгнеш нищо. Вероятно ще докара кардинала на Шестата епархия да се закълне, че цяла нощ Томи е правил нафори. — Гил изсумтя. — Провалихме се. Или по-точно, ти се провали.
— Аз ли? — Тя знаеше, че е така, но се опита да го накара да се почувства зле относно цялата история. — Изведнъж останах сама, а?
— Вдигнахме много шум около процеса на Джо Рина. Моментът е ужасно неподходящ за мен. Наближават избори. Ако претърпя неуспех, ще се наложи ти да понесеш вината, Вики. Съжалявам, но така е в спорта. Всеки трябва да отговаря за несполучливия си пас.
Спортни метафори изречени от човек, който никога не бе играл нищо по-опасно от бридж.
— Потресена съм — неискрено отбеляза тя.
— Прости ми за всичко, което може да кажа по телевизията. Не е лично, а просто наложително.
Ала когато видя новините, на Виктория й беше трудно да му прости. Гил Грийн седеше пред синя завеса. Водещият на предаването беше Тед Календър, който носеше толкова зле направена руса перука, че приличаше на котка, заспала на главата му. С тихия си неагресивен глас Гил каза, че изчезналата свидетелка сигурно щеше да сложи край на престъпната кариера на Джо Рина. Той информира зрителите, че Карол Сесник е изчезнала заедно с двама смели полицаи. После с нежелание призна, че лично той е разочарован от мерките за безопасност и едва сутринта е бил уведомен за лошо избраното скривалище.