Выбрать главу

— Животът на онази жена беше в ръцете ни — тъжно добави Гил. — Опасявам се, че неподходящата сграда, избрана от една от моите служителки, беше сериозна грешка и вероятно доведе до смъртта на тримата герои. Ще проведа вътрешно разследване за действията на прокурорката. В момента не мога да ви кажа нищо повече.

Виктория седеше пред телевизора в апартамента си. Мълчаливо прокле Грийн, макар да беше съгласна с оценката му. Беше подценила Джо и Томи Рина.

Спомни си глуповатата усмивка на Карол Сесник. Представи си я как стои в банята с накъдрени като козина на пудел коси и сякаш я чу да се оплаква: Сбърках, Вики.

— Не, не си — каза на глас Виктория. — Аз сбърках.

А после, седем часа по-късно, докато се мяташе в неспокоен сън, телефонът иззвъня и безвъзвратно промени живота й.

4.

Връзката

Това стана посред нощ.

— Моля? — попита тя, опитвайки се да прогони съня и да разбере уличния диалект на чернокожия, който се обаждаше. — Какво казвате?

— Опитвам се да направя връзката, мадам. Затова, зарежи плямпането. Ние, цветнокожите, нямаме време. Трябва да бачкаме.

Виктория погледна часовника. Два часът сутринта. Нямаше представа какви ги дрънка онзи тип и понечи да затвори, когато следващото му изречение привлече вниманието й.

— Оня гангстер от Ямайка наистина е гушнал босилека. Снощи го намериха в Хоубоукън. Тъп негър… Някой му видял сметката и го е оставил в гробището за коли.

— Кого?

— Ейс Кул. Така ще му викаме засега. Само трябва да знам, че съм направил връзката. Затова се обаждам на теб. Ти се опитваш да навреш в миша дупка ония хищници.

Виктория едва разбираше думите му. Този тип явно беше приятел на негъра от Ямайка, когото предишния ден полицията бе намерила в откраднатия микробус в гробището за коли в Хоубоукън и изглежда мислеше, че това има нещо общо с фамилията Рина. Виктория нямаше представа каква би могла да бъде връзката между двата случая. Чу за убийството, но не му обърна почти никакво внимание. Мислите й бяха заети със загубата на Карол и с поражението в съда. Ченгетата смятаха, че убийството е заради наркотици, защото в кръвта на негъра от Ямайка имаше хероин. Но човекът по телефона изглежда твърдеше, че двата случая са свързани. Беше развълнуван. Тя се зачуди как е научил телефонния й номер.

— Можете ли да говорите английски? — попита Виктория.

— Хей, не проявявай неуважение към задника ми. Опитвам се да ти кажа нещо важно.

— Тогава го кажи. Какво е то? — настоя тя.

Започваше да се отчайва. Протегна ръка и запали лампата в малката си спалня в черно и бяло. През тънките пердета виждаше пълната луна.

— Той дойде тук. Моят Ейс Кул. Щял да свърши една работа за ония гадни макаронаджии и да гепи много кинти. После щял да се надруса и да живее нашироко. Но винаги е бил един мързелив негър, който само пуши трева. Вечно раздуваше разни врели-некипели. Затова не му обръщах много внимание. Каза, че ще хвърлят оная кучка, дето пазиш, и другите, двамата в сините униформи, в шахтата на асансьора. И още, че нямало да прави нищо, само да кара колата с ония хищници. Много шибани неща ми разказа.

Виктория стана и започна да крачи напред-назад.

— Искаш да ми кажеш, че Карол Сесник и двамата полицаи са на дъното на шахтата в Трентън Тауърс?

— Не слушаш ли, да ти го начукам? Точно това казвам. Обзалагам се на дупката на един геврек, че са там.

— Как се казваш?

— Как ли? Чакай да си спомня… Засега няма да ти кажа името си. Разправям ти всичко това безплатно. Моят Ейс Кул сега е мъртъв. Нищо не може да го върне. Погледни там долу и ще видиш, че не дрънкам глупости. Но ако искаш повече, трябва да кихнеш нещо.

— Ако информацията си заслужава, ще платя. Как да се свържа с теб?

— Не се тревожи, сладурче. Ще гледам телевизия. Аз ще ти се обадя.

И линията прекъсна. Виктория грабна тефтерчето си и позвъни на Рон Джонсън. Предишната сутрин бе записала телефонния му номер. След няколко минути се обади съпругата му.

— Какво има? — сънено попита тя.

— Безпокои ви Виктория Харт. Съжалявам, че звъня толкова късно. Там ли е Рон?

След малко чу и неговият глас.

— Да?

— Току-що ми се обади един интересен тип. Не ми каза името си, но говореше като негър от гетото.