Биано се върна в мотелския си апартамент и един час упражнява почти съвършения си негърски диалект. Докато излежаваше единствената си присъда в затвора, той го бе научил от съкилийника си, дребен, полуоткачен бандит на име Амп Хейуд. Биано не познаваше Виктория Харт. Тя беше определена за прокурор по делото, след като бе избягал от болницата, но на първата страница във вестника имаше нейна снимка. Вики Лисицата изглеждаше необичайно красива за щатски прокурор. Имаше къса коса и съвсем не приличаше на лисица, а на сериозен човек. Биано сгъна вестника и седна до телефона. Трябваше да разбере дали Карол е мъртва. Щеше да накара трентънската полиция да претърси дъното на асансьорната шахта. Вдигна слушалката и в два часа сутринта се обади на прокурорката от Ню Джърси.
Приключи разговора и застана в кухнята, плъзгайки студената бира по челото си. Стомахът му се вълнуваше, заплашвайки да изригне. Сетне изведнъж Биано се обърна и повърна в мивката. Роджър не откъсваше очи от него. Наблюдаваше го изпитателно.
— Престани да ме зяпаш, Роджър. Господи, по-лош си и от монахиня католичка.
Той пусна студената вода и изплакна устата си. Представи си Карол. Образът й пробегна пред очите му. Бяха в Аризона, в голямата къща, която баща му беше наел в края на сезона за поправяне на покриви. Измамите с покривите бяха сезонни. Настъпеше ли зима, никой не рискуваше да му поправят покрива, затова семейството прекарваше два месеца в Аризона, живеейки в лукс. Тогава за пръв път братовчедка му Карол дойде да ги посети. Тя беше на шест, а Биано — на девет години. Допаднаха си от пръв поглед. Той хареса чувството й за хумор и облачето лунички, осеяли чипото й носле. Но най-много му се понрави начина, по който гледаше — нещо като обожание към герой. Това изваждаше на показ най-доброто у него.
Не че Карол беше олицетворение на добродетелността. Тя притежаваше дяволитостта на мошеник, вероятно възпитана у нея от няколко поколения измамници в семейството. Майката на Биано беше Сесник. Те бяха американски цигани. Занимаваха се с шашми на карти таро и бяха отлични джебчии. Шестгодишната Карол можеше да те обере, без да разбереш. През онази първа зима, която прекараха заедно, тя научи Биано на това циганско умение. Майка му също взе участие в онези академични уроци. Учеха рамо до рамо в горещата импровизирана класна стая, която майка му бе подредила за тази цел над гаража. Биано и Карол често спяха в палатката в задния двор. Един път той се опита да я уплаши. Каза й, че мечките са слезли от планината и нощем ровят из боклука. Карол го погледна с широко отворени от страх очи.
— Страх ме е от мечки, Биано — сериозно каза тя и го хвана за ръката, — но ако дойдат, знам, че ти ще ме пазиш.
Какво можеш да направиш на такъв човек? Само да го обичаш.
Оттогава никой не го беше молил за защита. Нямаше мечки, но той обеща, че няма да позволи да й се случи нищо лошо. Карол държа ръката му, докато заспа. На сутринта още лежеше до него, сгушена в одеялото си.
Биано се почувства толкова неудобно от онази лъжа, че повече никога не я излъга. Това беше единственото почтено приятелство в живота му. И той удържа на обещанието си да я закриля. Постоянно поддържаха връзка. Три пъти ходи на гости на семейството й по Коледа. Тя го посети няколко пъти, докато той беше в затвора „Рейфорд“ във Флорида. Беше му като сестра. Бяха първи братовчеди, но най-важното — духовни приятели. Карол бе една от малцината във фамилията, която не се занимаваше с измами. Искаше да стане медицинска сестра и напоследък работеше в педиатричното раково отделение в детската болница. Заговореше ли за децата там, в очите й бликваха сълзи.
— Биано, да знаеш колко са смели онези хлапета. Борят се с всички сили, но средствата все не стигат… Ако бях богата, щях да им дам всичките си пари.
Той знаеше, че тя говори сериозно, но въпреки това се чудеше дали Карол не се опитва да компенсира за престъпната дейност на семейството си. Преди няколко години Биано й изпрати своя дял от една двумесечна измама, за да плати разноските по обучението си. В замяна тя бе излъгала, за да го спаси от Джо Танцьора. Биано знаеше, че Карол е мъртва. Очите му се напълниха със сълзи. Не можеше да преживее загубата й.
Влезе в спалнята и се хвърли на единичното легло. По лицето му се стичаха сълзи, които мокреха възглавницата. Плачеше както за Карол, така и за себе си. За двете деца, хванали се за ръка в онази палатка преди двайсет и пет години. Щом Карол можеше да умре за него, и Биано можеше да направи същото за нея. Трябваше да намери начин да възвърне смелостта си. Реши да унищожи братята Рина.