Ридаейки, Биано Бейтс започна да измисля план за последната си голяма измама.
Втора част
Планът
„Всички ние сме странстващи рицари. Не вярвайте на никого от нас.“
5.
Освобождаване на обвиняемия
В девет сутринта всички отново се бяха събрали в съдебната зала на Мъри Голдстоун.
Джералд Коен и клубът на почитателите му се бяха наредили около дългата дървена маса, отрупана с юридическа литература, и се усмихваха. Виктория седеше сама до масата на обвинението. Джо Рина не присъстваше. Играеше голф.
Кандидатът за съдебен заседател се казваше Джино Делафоре и бе на път да се превърне в катастрофа за Виктория. Той беше едва на четирийсет и две години, но във формулярите се бе писал „пенсиониран цветар“. Имаше широки рамене и гъсти, посивели коси. Ако търсеше някого за ролята на Кръстника, Виктория Харт щеше да избере него, но като втора алтернатива и последен кандидат за съдебен заседател, той беше голяма грешка. В хода на разпита ставаше все по-ясно, че защитата харесва Джино. След всеки въпрос на Виктория той крадешком поглеждаше за одобрение Джералд Коен. Виктория би го освободила за секунди, ако й бе останало право на вето. Дейвид Франкфуртър говореше в коридора по клетъчния телефон с трентънската полиция, опитвайки се да научи повече факти. Засега ченгетата бяха разбрали, че преди време една букмейкърска операция е била ръководена от щанда за списания точно пред цветарския магазин на Джино Делафоре. Виктория се опитваше да установи връзка между него и обвиняемия, за да изтъкне причина за освобождаването на Джино като съдебен заседател. Съдията Голдстоун започна да се суети, готвейки се да я прекъсне.
— Джо или Томи Рина купували ли са цветя от вашия магазин? — попита Виктория.
— Не, госпожице… Или ако са го правили, аз не съм знаел — отговори Джино, отново поглеждайки Коен.
— Но е вероятно, нали? Според телефонния указател в Трентън има двайсет цветарски магазина… така че съществува вероятност най-малко едно на двайсет Джо Рина да е купувал цветя от вас.
— Щях да си спомня…
Джино Делафоре пак стрелна очи към Джери Коен, който отбягваше погледа му, разглеждайки бележките си.
Накрая адвокатът вдигна глава.
— Още много ли ще продължи това, Ваше Благородие? Този съдебен заседател е приемлив за защитата. Госпожица Харт вече няма право на вето. Ако се опитва да отхвърли господин Делафоре, тя се нуждае от факти, с които явно не разполага. Може ли да приключваме?
— Какво ще кажете, госпожице Харт? — попита съдията.
— Само още един-два въпроса, Ваше Благородие — каза тя и се обърна към Джино. — Познавате ли човек на име Сам Дефинио?
— Да. Той държеше малък щанд за списания пред моя магазин.
— Но знаехте, че той има дълъг списък от участия в престъпни начинания, включително незаконни залагания и лихварство?
— Не, не знаех това.
— Я стига! Всички ми казват, че е известен като Сам Невидимия, защото записвал облозите на разлагаща се хартия, която пускал в кофа с вода, когато ченгетата се появели.
— Знаех, че има проблеми с властите, но се опитва да живее почтено. В продължение на пет години всяка сутрин купувах вестник от него. Инак всеки от нас си вършеше работата.
— Но за него се говори, че е член на престъпната фамилия Рина, нали? Освен това…
— Възразявам, Ваше Благородие! Какви ги говори госпожица Харт? Каква престъпна фамилия Рина? Моят клиент не е осъждан.
— Джо Рина е арестуван десет пъти — възрази Виктория.
— Немарливата работа на полицията и лъжите на купените от ченгетата информатори не са доказателства за престъпна дейност, госпожице Харт. Обосновете се.
Съдията Голдстоун се обърна към Джино Делафоре и назидателно попита:
— Мислите ли, че в случая ще можете да отсъдите безпристрастно, господин Делафоре? — попита той.
— Разбира се, Ваше Благородие.
Съдията погледна Виктория.
— Ако нямате нещо наистина уличаващо, ще одобря този съдебен заседател.
— Може ли да се консултираме, Ваше Благородие? — попита тя.
Мъри Голдстоун направи знак на Джери и на Виктория да се приближат до него. Те се скупчиха около бюрото му и започнаха тихо да разговарят.