— Не. Изглежда действат в различни области.
Звънът на телефона наруши настъпилата тишина в кабинета. Виктория вдигна слушалката и чу гласа на секретарката си.
— Гил Грийн иска да те види — угрижена каза Мери.
— Добре. Тръгвам. — Виктория затвори и погледна Дейвид. — Гил ме търси. Какъв ли е официалният повод? Къде ли ще ме изпрати?
— В Сибир — мрачно отговори той.
Тя кимна, стана и бавно тръгна към вратата. Спря и му върна жълтия лист.
— Пусни данните по компютъра на Националния информационен център по престъпността. Провери всичко. Искам да видя дали Биано Бейтс е свързан с Карол Сесник.
После се обърна, излезе от кабинета си и се отправи към асансьорите.
— Тези неща винаги са трудни, Виктория — рече Гил.
Този път я гледаше и явно бе репетирал какво да каже. Лош знак. На бюрото пред него имаше някакви бележки, към които поглеждаше. Още един лош знак. Тя предположи, че е инструктиран от Отдела за правни консултации как да се справи със ситуацията, за да избегне съдебен иск за неправилно освобождаване от длъжност.
— Провалът с Джо Танцьора ще бъде разгледан задълбочено. Сигурно ще ти се стори несправедливо, но като прокурор, мисля, че си взела някои решения в това разследване, които изискват по-нататъшно проучване.
— Например? Всеки ход в това дело беше одобрен от теб, Гил.
— Виктория, в момента не желая да разискваме това. Ти си временно понижена в длъжност. Искам известно време да работиш като чиновник.
— Да бъда чиновник! — възмутена извика тя.
Това беше длъжност, предназначена за най-младия член на областната прокуратура и се състоеше в преглеждане на арестите, които внасяше полицията, и решаване дали има достатъчно доказателства, за да се възбуди криминално дело. После чиновникът предаваше предварителните решения на някой старши прокурор за одобрение. Макар че работата се вършеше от юрист, определението „чиновник“ не бе случайно.
— Попитай Бети къде да те сложи. Това е само временно, докато свърши вътрешното следствие. Ще получаваш пълната си заплата. Извоювах го за теб, но мисля, че сега всички трябва да вървим с наведени глави. Инструктирам те да не даваш изявления за медиите по този въпрос.
В същия миг секретарката му позвъни. Той вдигна слушалката.
— О, да. Съжалявам… Да, идвам веднага.
Гил погледна часовника си, поклати глава и стана. Лошо театрално изпълнение. Позвъняването на секретарката беше предварително уговорено, за да приключи по-бързо срещата му с Виктория.
— Извинявай, Вики, но имам уговорка — излъга той и с нетърпение я зачака да си тръгне.
Тя бавно се изправи. Гил явно се чувстваше неудобно. Не обичаше конфронтациите, което според Виктория беше странно поведение за един областен прокурор.
— Това са глупости, Гил. Знаеш, че заслужавам нещо по-добро.
— Убеден съм, че разследването ще потвърди всичките ти решения, но докато свърши, мисля, че така ще бъде най-добре. Вече предадох документите по делото Рина на Марк Суитцър. Той ще извърши предварителната проверка. Дай му и останалите материали по случая.
Тя нямаше смелостта да му каже, че останалите материали са откраднати.
Вики беше известна в службата. Често оставаше до късно и слушаше младите прокурори. Те й разказваха за делата с надеждата, че Вики Лисицата ще намери вратички в закона или творческа стратегия, която да използват. Тя знаеше, че пред асансьора ще има тълпа от желаещи да разберат какво е станало. Нямаше сили да застане пред колегите си, затова слезе по задните стълби. Мина тихо през вратата на стаята с копирната машина и влезе в кабинета си. Докато беше при Гил, тя се бе държала необичайно покорно, сякаш имаше някакъв специален протокол за такива случаи, изискващ пълно подчинение. Липсваше й само превръзка на очите и последна цигара. Но сега почувства, че се ядосва. Прокле се, задето не се беше възползвала от възможността, за да каже на областния прокурор, че е подъл и нечестен страхливец. Застана зад бюрото си, започна да гризе нокти и погледна към сградата на криминалния съд. Кабинетът й беше тесен, но чист. Папките бяха наредени прецизно.
Телефонът иззвъня. Виктория вдигна слушалката.
— Виктория Харт — троснато каза тя, после настроението й рязко се промени. — Тед Календър? От телевизия Дабъл Ю Ти Ар Ен?
Студиото на Дабъл Ю Ти Ар Ен беше малко и задушно, а Тед Календър изглеждаше по-възрастен, отколкото по телевизията. Гримьорката сложи на Виктория пудра, но нямаше какво да направи с късата й коса.