После я настаниха на стола срещу Тед. Помежду им имаше електрическа камина. Синият овален килим и лавиците с книги допълваха пестеливата обстановка. Тед Календър четеше записките на коленете си, сякаш Виктория не беше в помещението. До записа на предаването оставаха няколко минути.
— Благодаря за възможността да разкажа нещата от моята гледна точка — каза тя.
— Жалко за делото Рина. Много риба наловихме, но не сготвихме вечеря, а? — рече той, без да я поглежда.
Виктория се вторачи в дългата му руса перука. По лицето му се стичаше пот. Сетне той изведнъж вдигна глава и я хвана, че го наблюдава.
— И така, Вики…
— Предпочитам Виктория.
— Аз пък предпочитам Тиодор — самодоволно се усмихна той. — Доставя ми по-голямо удоволствие. Сега ще запишем интервю на живо. Ще го излъчим по вечерните новини в отрязък от две минути и половина. Налага се да бъдем кратки. Ще ти дам знак, когато останат пет секунди. Говори бързо, инак ще отрежат репликите ти.
— Добре — съгласи се тя.
Не беше сигурна какво точно ще каже, но тъй като беше ядосана, опасяваше се от най-лошото.
Сценичният режисьор им показа пет пръста, после ги сви един по един и накрая Тед се ухили на камерата.
— Добре дошли на „Разговор в Ню Джърси“. Аз съм Тед Календър, а това е нашият разговор пред камината с хората от днешните новини. Тук съм с Вики Харт, прокурор, току-що претърпяла провал в делото срещу предполагаемия мафиот Джо Рина. Приятно ни е, че си с нас, Вики.
— Благодаря. Радвам се, че съм тук, Теди — каза тя и видя как той леко трепна.
— И така, процес няма да има. Вдигна се много шум, но въпреки това ти оттегли обвинението. Защо беше всичко?
— Фактът, че моята свидетелка Карол Сесник и двама смели полицаи бяха зверски убити и хвърлени в асансьорна шахта, е истинска трагедия и това е причината да не предявя обвинение в убийство. Не е нужно човек да е учен, за да се досети, че тези убийства, извършени няколко дни преди началото на процеса, не са случайност.
— Обвиняваш Джоузеф Рина за убийствата, така ли? — попита Тед, предугаждайки интересна история.
— Можеш да се обзаложиш.
Той я погледна скептично.
— Имаш ли доказателства, че Джо Рина е убил онези трима човека?
— Не казах, че имам доказателства, а че той го е направил.
— Като прокурор ти не можеш да твърдиш такова нещо, освен ако не го подкрепиш с доказателства.
— Кой казва?
— Предполагам, Гил Грийн. Мисля, че той има и правни, и етически съображения.
— Това ще да е същият Гил, който ме насърчаваше да обвиня Джо Рина в опит за убийство и направи телевизионна кариера, говорейки за това в продължение на пет месеца, за да извлече политически дивиденти, а сега, когато най-важната ми свидетелка е убита, извършва вътрешно разследване на действията ми. Смятам, че не е необходимо да се безпокоим толкова много за етическата позиция на Гил Грийн. Нека вместо това да се тревожим за онова, което стана с Карол Сесник, Тони Короло и Боби Манинг. Те бяха мои приятели. — Виктория се обърна към камерата. — Джо Рина, ако ме слушаш, искам да ти кажа, че няма да намеря покой, докато не те видя изправен пред правосъдието. Не знам как ще докажа, че зверски си убил приятелите ми, но ще го направя. Ще те видя зад решетките. Няма да мигна, докато не дойде този ден.
Сценичният режисьор каза на Тед, че е време за реклами.
— Истински динамит. След малко отново ще бъдем с вас — каза Календър, сетне погледна Виктория. — Бих желал да направя още един отрязък. Ще останеш ли?
— Мисля, че вече си навлякох достатъчно неприятности — отговори тя, откачи микрофона от ревера си и излезе от студиото.
Качи се в колата си и се отправи на север. Без да се замисля, Виктория подкара към къщата на родителите си в Уолингфорд, Кънектикът. Знаеше, че телевизионното интервю ще сложи край на кариерата й в канцеларията на областния прокурор. По лицето й започнаха да се стичат сълзи. Не издаде звук. Странно, сякаш самата сила на волята й забраняваше пълен емоционален срив, но не можеше да спре сълзите. Правеше всичко възможно да не рухне психически и тичаше вкъщи при майка си.
8.
Интервюто
Снимките бяха по-ужасни, отколкото си бе представял. Бяха правени, докато лежеше в безсъзнание в операционната зала. Главата му беше подута, а предните два зъба липсваха. Целият бе облян в кръв. Челюстта му беше счупена. Обля го студена пот, докато ги гледаше.