— Да. За съжаление това бях аз. — Той се вторачи в нея. — Можем да го направим заедно. Заради Карол. — И после каза първото нещо, което я трогна. — Аз я обичах, Виктория. Тя беше единственият ми приятел на този свят.
Очите му бяха тъжни. Виктория видя колко са силни чувствата му към Карол.
— Ще принудя Томи Рина да свидетелства срещу Джо — заяви Биано толкова гневно, че тя се запита дали наистина ще успее да го стори. — От теб искам само малко информация.
— Но защо да ти помагам? Ти бягаш от закона. Ако ме хванат, могат да ми отнемат адвокатските права или да ме хвърлят в затвора.
— Това е цената да си върнеш тези неща — отговори той и вдигна документите.
— Грешиш, приятел. Те вече не ми трябват… Реших да се откажа.
— Добре, тогава ще споделим вината за Карол. Тя искаше да даде показания заради мен, но ти се провали с охраната. И двамата дължим компенсация.
Виктория не каза нищо. Главата й беше пълна с въпроси без отговори.
— Ти си чела сведенията за мен… Не се шегувам, като се стигне до такива неща. Ще настроя онези две акули един срещу друг, но ми трябва информация. Не мога да осъществя играта, ако не знам разположението на силите. Необходима ми е ясна картина на тяхното лично и финансово положение, за да ги сразя.
Двамата стояха в тоалетната, която вонеше на урина и на дезинфекционни препарати, и взаимно се преценяваха. Накрая Роджър наруши напрежението, като излая пронизително.
— Какво ще спечеля, ако ти помогна? — попита Виктория.
— Удовлетворение. Ще знаеш, че си помогнала за разобличаването на онези типове. Заради Карол.
Изведнъж тя разбра какво иска. Погледна Биано Бейтс, после кучето и рече:
— Удовлетворението не е достатъчно. Ако ще правиш номер на онези мръсници, искам да участвам в него.
Тези думи го завариха неподготвен.
— Това не е в твоя стил, Виктория. Ти си обсебена от целта си. Това е хубаво за един прокурор, но ужасно за измамника. Понякога в измамата трябва да правиш всичко в обратен ред… Да задържаш, като пускаш; да увеличаваш, като намаляваш и да умножаваш, като делиш. Няма да можеш да го сториш.
— Не се интересувам от оценката ти за мен. Факт е, че аз знам всичко за фамилията Рина, какъв е бизнесът им, къде са скрити приходите им от хазарта, кои са съдружниците им, дори къде живеят любовниците им… цялата смърдяща глава чесън. Ако искаш да научиш тези неща, това е условието ми.
— Не мога — бавно изрече той.
— Тогава няма да получиш нищо. Можеш да хвърлиш онези документи в кошчето, ако желаеш.
Настъпи дълго мълчание в оскъдно осветената тоалетна. После Виктория се обърна и тръгна.
— Добре — каза Биано, — но ако те взема със себе си, ще стоиш настрана. Ти си само информационен източник.
— Начукай си го — ядоса се тя. — Идваш при мен, заливаш с портокалов сок най-хубавия ми костюм, открадваш документите по делото и се правиш на половин дузина хора… Господи, имаш повече самоличности от Сибила! Не, по дяволите! Карол беше и моя приятелка. Ще ме вземеш със себе си, защото съм ти необходима. За останалото ще преговаряме по пътя.
— Това не е съдебна зала, Вики. Тук няма правила. Никакви правни норми, към които да се придържаш, нито решения или контрарешения и съдия за рефер.
— Да или не?
Биано видя пламъка в очите й. Тя стоеше пред него предизвикателна и красива. Не разбра кое от тези две качества го накара да вземе решение. Само знаеше, че в този миг земята под краката им се разтресе.
— Утре сутринта в шест бъди в мотела. Но първият път, когато поискам нещо и ти не ми го дадеш, ще те оставя на пътя.
— Само опитай.
Биано мина покрай нея и излезе от тоалетната.
— Хей — извика тя, — няма ли да ми върнеш портмонето?
Ядосан, Биано й го хвърли и пусна документите по делото Джо Рина в металния контейнер за отпадъци до мивката. Свирна на Роджър, но териерът не отиде при него. Биано се върна в тоалетната и видя, че кучето гледа Виктория така, сякаш е Дева Мария.
— Хайде, Роджър. Утре ще можеш да й се лигавиш.
Териерът тръгна след него без желание.
— Задник! — каза Виктория, сетне излезе от тоалетната, без дори да поглежда папките, които съдържаха най-унизителното за нея юридическо поражение.