Спряха до караваната. Биано протегна ръка и натисна клаксона. Вратата се отвори и по стълбите слезе един висок хубав сивокос мъж на около шейсет и пет години. Имаше искрения, самоуверен вид на изпълнителен директор на корпорация, само дето беше облечен в джинси и фланелка. Биано слезе от колата и прегърна чичо си, сетне го запозна с Виктория.
— Джон, това е Виктория Харт. Тя ще играе ролята на баламата в тази измама.
Виктория не знаеше какво означава тази роля, но думата със сигурност не звучеше ласкателно, ала се усмихна и кимна.
Джон поклати глава и я погледна изпитателно.
— Ти си прокурорката от Трентън, нали? Онази, която щеше да накара Карол да свидетелства?
Гласът му беше плътен и приятен, но изпълнен с язвително обвинение.
— Съжалявам — тихо каза тя. — Нещата се объркаха. Затова съм тук.
Джон продължи да я гледа. Присвитите му очи не издаваха нищо. После се обърна към Биано.
— Имам малък проблем с наема за караваната. Онзи безделник, собственикът на паркинга, се нуждае от успокояване. Иска сто долара в аванс. Ще ме изхвърли, ако не му ги дам.
— Аз ще се погрижа за това. После ще отидем в един бижутерски магазин на име „Пръстени и други“. Намери адреса в телефонния указател — рече Биано и посочи телефонната кабина край масите за пикник.
Сетне извади сто долара от буркана и отиде в канцеларията да плати наема за караваната.
Първото разногласие избухна същата вечер. Биано, Джон и Виктория бяха намерили бижутерския магазин, който беше под един покрив с казино „Бали“. Отидоха до хотела — висок паметник от лош вкус и електричество. Главният вход блестеше в примигващи светлини. Казиното гледаше към тъмносините води на Атлантическия океан. Бижутерският магазин беше вътре. Огромните вътрешни витрини бяха обърнати към масите за хазарт и бяха отрупани с пръстени и гривни. Според Виктория бижутата бяха невероятно грозни — грубо изработени дрънкулки с твърде много диаманти. Блестяха безвкусно и се надпреварваха за внимание.
Биано предложи да ядат в ресторанта на казиното. Намериха маса в дъното. Помещението беше оскъдно осветено. Биано обясни, че в цял свят казината нямат часовници и прозорци, за да не виждат играчите кога е нощ и кога ден. Времето в казиното спираше. Управата не искаше губещите да гледат часовниците си.
Най-приемливото в менюто бяха пържола и бира.
— И така, Виктория — каза Биано, след като им сервираха храната, — трябва да знам повече за онези типове.
— Какво искаш да знаеш?
— Авоарите им извън страната. Имат ли сметки в банки, спестявания или заеми. Трябва да стигнем до големите им пари.
Тя се вторачи в него, после започна да разрязва препечената пържола.
— Мислех, че ще продаваме на Джо и Томи перла, каквото и да означава това.
— Да, ще им продадем перла, но това няма да е същинската измама, а само ще я финансира. Първият ход ще бръкне дълбоко в джобовете им. Ще им отмъкнем над един милион долара и ще направим така, че да започнат взаимно да се обвиняват. Нужен ни е екип от оперативни работници. Трябва да привлека повече хора.
— Разкажи ми първо за перлата — настоя Виктория, опитвайки се да прикрие изумлението си.
— Тя не ни помага много — отбеляза Джон.
— Адвокат е. Какво очакваш?
— Забравих — привидно сериозно каза Джон.
— Ще ми кажете ли какво ще правим или ще седим тук и ще си губим времето?
— Добре — съгласи се Биано. — Ние с теб ще се правим на влюбени. Харесва ли ти дотук? Аз съм каубой от Тексас, а ти — местна мадама. Ще се облечеш като проститутка и ще залепнеш за мен като мокра дреха. Ще се кикотиш на всичко, което кажа, а аз ще те щипя по задника и ще те наричам най-голямата сладурана на света. После, докато се хилиш глуповато и ми се умилкваш, ще ти купя двайсетмилиметрова черна перла.