— Нима? — безучастно попита тя.
— Да.
— Не и в най-хубавия ден от живота си.
— Мислех, че искаш да участваш в играта.
— Искам, но стомахът ми не е от най-здравите.
— Виж какво — понижи тон Биано, навеждайки се към нея. Тя наистина го ядосваше. — Ако мислиш, че намерението ми е да те опипам безплатно, грешиш. Не търся това. Нужна ми е само помощта ти. Мога да наема проститутка, но тогава ще имаме съучастничка — не много умна и готова да ни предаде за пари. Щом искаш да участваш в играта, трябва да се научиш да я играеш.
— Няма да се облека като проститутка.
— Много неща не искаш да направиш, нали? Но желаеш да получиш по малко от всичко. И няма да ми кажеш нищо, освен онова, което ти прецениш. Независимо, че не си откраднала нищо през живота си, ти ще бъдеш специалистът и ще одобряваш всеки ход. Искаш да ни поучаваш как да изпълним номера? Да отпускаш информация като милостиня? Каква полза има от това, по дяволите? — повиши тон той.
— Успокой се, Биано — каза Джон.
Биано се облегна назад и потърка очи.
— Имаш право, Джон. Тя ме дразни. Може би, защото съм скапан заради Карол… или просто Виктория и аз сме олио и вода. Знам ли. Искам да направя номера, а госпожица Харт само ми задава глупави въпроси и ме поучава. Така нямаме координация. Ще се провалим.
Биано скочи от стола си и се втурна към тоалетната.
Не го бяха планирали предварително, но бяха участвали в множество измами през живота си. Джон знаеше, че Биано ще изпадне в истерия, веднага щом Виктория прояви упорство. Джон щеше да поеме ролята на „певеца“ и да направи рекламата вместо Биано.
— Не съм виждал някой да го ядосва толкова много — започна той, внушавайки първите угризения на чувство за вина.
— Господин Бейтс, ако вие двамата мислите, че ще бъда мълчалив партньор, очаква ви потресаващо разочарование.
— Биано го бива, госпожице Харт. Може да продаде на Чичо Скрудж коледна елха. На тази планета няма измамник с по-голям вроден талант, а аз ги познавам почти всичките. — Гласът му стана мек като кадифе. — Може би трябва да знаеш, че Биано израсна с Карол Сесник. От деветгодишни са като брат и сестра. Той я обичаше. Няма да ти покаже колко, защото е мошеник, а мошениците никога не показват чувствата си. Ала сърцето му е при нея. Лично аз мисля, че това е много опасно, когато извършваш ужилване. Трябва да бъдеш безпристрастен. Гневът му е лош знак. Ако се провалим с Томи Рина, ще се озовем на дъното на някое езеро.
Виктория не отговори, но когато Биано най-после се върна, видя, че косата му е мокра. Тя се запита дали не бе подложил главата си под струята на чешмата, за да се охлади. Тримата седяха, без да разговарят, и ядяха препечените пържоли.
— Добре — рече Виктория. — Ти спомена, че Рина нямат казино, защото комисията по хазарта не им дава лиценз.
— Точно така — измънка Биано.
— Само че грешиш. Те имат казино.
Биано и Джон едновременно вдигнаха глави.
— Няма ги в регистрите на собствениците — продължи тя, — но според моята информация братята Рина негласно притежават огромно ново казино на Бахамските острови. Казва се клуб „Залива на сабите“. Не можах да докажа съществуването му, защото не фигурира в официалните документи, но подозирам, че имат и дял от Търговска банка АДРПО в Насо, на Бахамите. АДРПО е съкращение на Анонимно дружество за рефинансиране на парични операции.
— О-ла-ла — възкликна Биано и погледна Джон. — Онази банка може да е перачницата.
— Ако е така… това ще улесни нещата — отбеляза Джон и Биано кимна.
— Тогава ще можем да измъкнем няколко милиона от казиното на Бахамските острови. Трябва да намерим Дъфи Припадъка. Той е най-добрият мошеник на зарове в семейството. Ще ми трябва и жена стръв, за да направлява Томи.
— Дамата купа.
Двамата говореха на език, който Виктория не разбираше.
— Не — грубо възрази Биано.
— Само не се будалкай този път. Щом искаш стръв, тя е най-добрата. И най-красивата. Не е нужно да минава покрай Томи повече от веднъж.
— По дяволите, стига сте говорили неща, които не разбирам — намеси се Виктория. — Казах ви за казиното. Какво е „стръв“? Коя е Дамата купа? Искам да знам за какво става дума.
Джон се обърна към нея.