— Защото е пластмасова чаша — ухили се Томи и отказа да коментира по-нататък.
Тексако не знаеше какво означава това, но усмивката го уплаши и млъкна. Не можеше да се отърве от Томи. Джо Рина ги бе накарал да изпълнят тази задача заедно и Тексако нямаше друг избор. Томи беше нисък като брат си — едва метър и седемдесет, но приликата свършваше дотам. Трийсет и осем годишният Джо беше много по-красив и стъпваше на пръсти, за да изглежда малко по-висок. Правеше го още от гимназията и този навик му бе спечелил прозвището Танцьора. Джо имаше хубави къдрави коси и съвършени блестящи зъби.
Косата на Томи също беше къдрава, но падаше над очите, придавайки му маймунски вид. Макар и бели като на брат му, зъбите му стърчаха над долната устна. Очите му бяха сини като на Джо, но не излъчваха интелигентност, а бяха свински и подли.
— Хайде да обиколим сградата. Искам да видя аварийния изход — каза Томи.
— Дадено — едва разбираемо смотолеви негърът от Ямайка, включи на скорост и потегли.
— Защо не си слагаш одеколон? — обърна се Томи към Тексако, който не можеше да долови собствената си миризма и не знаеше за какво става дума.
После се умълчаха. Гумите свистяха по мокрия от дъжда паваж. Стъклата бяха вдигнати и в микробуса беше задушно. Тексако беше странно същество. Заемаше повече място, отколкото се полагаше на тялото му. Винаги носеше много багаж — нещо, с което другите трябваше да се примирят. Освен размерите си на бейзболист, той притежаваше и неповторима индивидуалност, която включваше чувство за хумор, останало непроменено от дните му в прогимназията. Имаше огромна колекция от дебелашки вицове и сексуален апетит, характеризиращ се с престъпно кратка встъпителна игра. Беше от категорията „падне ли ти, дръж“ и се шегуваше, че по време на секс използва „метода на честта“, който гласеше: легнеш ли върху нея, остани там. Това беше представа, заради която два пъти бе арестуван за изнасилване, когато още играеше бейзбол. Ала след няколко среднощни телефонни разговора и двете жертви бяха променили решението си в последната минута. Телесната миризма и личността на Тексако можеха да охладят стаята като неловък смях.
— Смъкни шибаното стъкло, Демо. Тук смърди — рече Томи. Негърът не реагира. Ръцете му бяха заети с волана. — Хей, чуваш ли? На теб говоря.
— Дреме ми на оная работа — измърмори Демо, но отвори прозореца.
Отвратен, Тексако поклати глава. Какъв тъпанар. Казваше се Демо Уилямс. Шибано племе. Кой би кръстил детето си Демо, мислеше той, забравяйки, че собствените му родители го бяха нарекли Тексако. Микробусът обиколи блока. През прозореца милостиво нахлу студен чист въздух.
— Спри тук — заповяда Томи.
Негърът спря до бордюра. Томи се вторачи в аварийния изход, после започна да прелиства купчината преснимани жилищни планове.
— Има един стар кухненски асансьор. Отива чак догоре. С газово моторче. Ще вдига много шум, ако се качим с него. Ако успея да се вмъкна в шибаната кутийка, ще можете ли да ме изтеглите до четиринайсетия етаж? — попита Томи.
Тексако кимна. Радваше се, че не го кара да влиза в асансьора заедно с него.
— Добре тогава. Ето какъв е планът. Демо, ти ще чакаш тук. Не гаси мотора. След като очистя онези гадове, искам, ти, Тексако, да дезинфекцираш мястото. Ясно ли е? Ще ги чуеш, когато тупнат долу.
— Добре — отговори Тексако, поглеждайки кожения куфар с принадлежностите за почистване, сложен до него.
— За гаража не знам. Доколкото виждам, никой не го пази, но трябва да ме прикриваш — добави Томи. — Не искам, докато съм горе и пречуквам ония задници, от асансьора да се изтърси още един взвод ченгета.
— Никой няма да се качи с асансьора — увери го Тексако.
Томи се вгледа изпитателно в огромния си съучастник, приковавайки го със сините си свински очички, които внушаваха, че Тексако е най-големият скапаняк на света. В погледа му имаше електричество, но и смъртоносна злоба и непреходно зло. Очи на праисторическо влечуго.
Цялата операция трябваше да бъде бърза и чиста. Томи бе решил да не използва екип от „чистачи“ наемници. В някои от ударите „санитарните специалисти“ влизаха веднага след него, за да измият сцената на престъплението с прах за пране и да почистят с прахосмукачка килимите, премахвайки следите. Не оставаха нито отпечатъци, нито кръв, косми или влакна. Проблемът беше, че чистачите трябваше да бъдат надеждни хора. Това беше нов специалитет. Томи предпочиташе да не оставя човек, който би могъл да го издаде. И без това пое голям риск с Тексако. Томи знаеше, че едрият грозен любител на стероиди беше достатъчно умен, за да се досети, че ще бъде убиван сантиметър по сантиметър, ако си отвори устата.